Съзидателното разрушение не трябва да ни безпокои

Една статия на Financial Times, която ми хвана окото наскоро, се отнасяше до успеха на Мейтуан Диенпин, чието „приложение за всичко“ дава възможност на китайските потребители да си доставят храна, да преглеждат и резервират хотели и дори да поръчват масаж вкъщи, пише Джон Гапър на страниците на британския вестник. След като приходите на компанията нараснаха с 44% през третото тримесечие, сега тя струва около 75 млрд. долара.

Преди шестнадесет години щеше да е трудно да си представим това, като се има предвид, че Китай беше много по-беден, а приложенията за iPhone и други телефони не бяха измислени. Но както отбелязват Карл Маркс и Фридрих Енгелс в Комунистическия манифест от 1848 г., „Необходимостта от непрекъснато разрастващ се пазар за нейните продукти преследва буржоазията по цялата повърхност на земното кълбо.“

Не избирам случайно тези 16 години: Стартирах тази колонка през 2003 г. и днешната статия ще е последната. Това ще е повече довиждане, отколкото сбогом, тъй като след престой в Токио при Nikkei Asian Review, ще се върна следващата година с нова колонка за бизнеса от гледна точка на потребителите и гражданите.

Тъй като наближава краят на годината, моментът е подходящ да поразсъждаваме върху промените през това десетилетие и половина. Много неща се промениха, естествено. В месеца, в който започнах, например, Асоциацията на звукозаписната индустрия в Америка заведе 261 дела срещу фенове за незаконно изтегляне на музика. Това беше отчаян ход, но индустрията процъфтява отново благодарение на Spotify и стрийминга.

Единствената константа в този период беше разрушителната иновация - терминът, използван от Клейтън Кристенсен през 1995 г., за да опише как утвърдените компании биват измествани от технологичните стартъпи. Бързите технологични промени бяха придружени от глобализацията и (доскоро) намаляването на бариерите пред търговията. Иноватори като Facebook, Google и Uber завзеха целия свят.

Маркс и Енгелс са творили в подобна променлива епоха за предприемачеството, по време на викторианската ера на глобализация. Те не я одобриха, но осъзнаха революционната й привлекателност: „Буржоазията, чрез бързото усъвършенстване на всички инструменти за производство, чрез изключително улеснените средства за комуникация, привлича всички, дори най-варварските, нации в цивилизацията.“

Подобни промени настъпваха, когато писах през септември 2003 г. относно финансите: „Възможно е малките момчета - в хедж фондовете и инвестиционните бутици - да излязат по-силни.“ По-късно написах за суоповете за кредитно неизпълнение (с неосъзната ирония), че „оплакването от растежа на пазара на деривати е също толкова безполезно, колкото и протестът срещу настъпващия прилив”.

Относно фармацевтичната индустрия: „Науката, патентното законодателство и фондовата борса гарантират, че големите компании в сектора правят нещо повече от просто преработване на стари хитови продукти.“ За филмите и телевизията по време на враждебната оферта на Comcast към Уолт Дисни през 2004 г.: „Старите начини за предоставяне на съдържание - тези, които са подходящи за студиа и мрежи - губят място за сметка на методите, които предпочита това поколение потребители.“