Шест начина за подобряване благополучието на работниците

Второ, по думите на Моника Мисра, ръководителят на GlaxoSmithKline по отношение здравето и благополучието на служителите, трябва да устоим на изкушението „да третираме всички еднакво“ с обща програма за умствено или физическо здраве. Това, което може да работи за хората, които се връщат от продължителен отпуск по болест, може да не важи за други, преминаващи през организационна трансформация. Все по-често GSK се насочва към по-голяма персонализация на ресурсите, които предлага.

Третият урок: компанията трябва да се увери, че измерва ефекта от това, което прави. Когато поема поста директор по здравето и благополучието в строителната група Mace, Джудит Грант открива малко данни. Първият одит на благополучието е разкрил начините, по които екипите могат да се подобрят. Само когато подобренията са били свързани с целевото представяне, поведението е започнало да се променя. В следващата фаза Mace планира да комбинира информация за благополучието с данни за безопасността, качеството, производителността и удовлетвореността на клиентите с надеждата да успее да анализира по-точно какво работи и какво - не.

Четвърто, организацията не бива да се доверява само на технологиите да свършат работата вместо нея. Технологиите са също толкова голяма част от проблема; имейлите и другите способи за съобщения с право са обвинявани, че допринасят за когнитивното претоварване на работниците.

И все пак, ако Rolls-Royce може да следи всеки аспект от състоянието на самолетния двигател по време на полет, защо да не проследяваме благополучието на инженера, който го е създал? Дейвид Руумс, главният лекар на компанията, изтъква очевидни пречки пред поверителността на данните.

Компаниите могат да преодолеят някои от тези препятствия, като предоставят на персонала контрол върху собствените им данни, така че да подобрят своите резултати. По-важно е обаче - петият урок - организациите да обърнат внимание на „меките неща“, които помагат за „ваксинирането” на служителите им срещу стрес. „Става въпрос за подобряване, мислене и възстановяване“, изтъква д-р Руумс. „Виждаме как хората се самобичуват до безизходица и това е страшно погрешно“, допълва той.

Накрая, бизнесът трябва да се увери, че не се концентрира само върху реакционни мерки и не игнорира основните причини за стрес сред работниците. Може да е необходимо да се отдели част от корпоративния бюджет за данни и цели, но работодателите наистина не би трябвало да изтъкват бизнес аргументи за поддържането на работниците си здрави и щастливи. Дори фирмените лекари от 50-те години са знаели, че превенцията е по-добра от лечението.