В статия от 1957 г. за това как да се „поддържат здрави мениджърите“ Financial Times цитира твърдението на лекар на една компания, че мениджърите се издигат до върха заради „по-доброто им от средното здравословно състояние“, което им позволява „да работят по-дълго и по-усилено без да показват прекомерни признаци на напрежение”, пише Андрю Хил за Financial Times.
Нека сравним това с днешното разбиране за това как ръководителите трябва да се справят със стигмата на психичните заболявания на работното място. Ричърд Херън, главният медицински директор на BP, коментира наскоро как новоизбраният изпълнителен директор на енергийната група Бърнард Луни е започнал диалог за психичното здраве. Той, например, е обсъждал в онлайн фирмени форуми как е израснал в домакинство под сянката на депресията.
Корпоративните лекари отдавна са преоткрили себе си като „директори на благополучието“. Грабващото заглавие е лесно да бъде осмяно. Стресът обаче сега е основната причина за отсъствие по болест от работа.
Кери Купър от Alliance Manchester Business School изтъква, че справянето със заболяванията, свързани със стреса, вече не се състои само в осигуряването на „суши на бюрото ви или умереност на обяд - това е лесното за постигане“.
Какво тогава съставлява по-трудните инициативите за благополучие? Открояват се шест урока.
Първо, организациите трябва да работят по-усилено за премахване на стигмата над заболяванията, свързани със стреса, особено в сектори, в които остава неполулярно да се признава, че се усеща напрежение.
Анди Роудс, началник на Ланкашърската полиция и национален ръководител за благополучието на силите в Англия и Уелс, заяви, че когато полицаите са помолени да посочат към кого биха се обърнали за помощ при проблеми с психичното здраве, те на последно място избират отделите за човешки ресурси и професионално здраве.
Работодателите трябва да преминат от култура на „отговаряне за” хората към такава на "грижа за" тях, според д-р Херън. Това също означава компанията да се увери, че самата организация може да се справи. Полицията в Ланкашър преди трябваше да се справя ежегодно с около 150 предписания за психологическа помощ от 6000 души персонал. Сега този брой достига 1000 годишно.
преди 4 години а към кой е това обръщение ? ... щото говориш на някой, ама не стана ясно кой ще е свърши тая работа отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Инвесторе, да ти онодя платформата. КРАДЕ ОТ ПОСТОВЕТЕ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Да разясня, ако някой не е разбрал: Меринджеите , макар също да са наемни работници, са много малка част от всичките, за чието благополучие, трябва дасе мисли. ЩОТО ПРОИЗВЕЖДАТ И КУПУВАТ ПРОДУКТИ В ПРОКЛЕТИТЕ НИ ИКОНОМИКИ ВСИЧКИ. НА ВСИЧКИ СЕ КРЕПЯТ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години хаха ... ти верно си голем майтапчия ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Удвоете им доходите и почивните дни.Никаква работа в петък следобед, събота и неделя.Спрете да им източвате банките, НОИ, НЗОК.Вкарайте всички престъпници в затвора вместо в политиката, парламента, правителството, полицията и прокуратурата. Това ще едно добро начало за премахването на стреса от българския работник. Ако наистина това ви е целта а не просто да хвърляте поредното PR празнословие. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Стресът се получава от натегачи и шефове, които ти стоят на главата и през 5 минути - свърши ли това, ами онова? Ми не, не съм, засърбя ме подпъпието. Във фирмата в която работя, има няколко шефа, сътрудници, веднъж месечно ми се налага да говоря с един от тях, през останалото време, те говорят с друг, който говори с мен и разпределя задачите. Стрес няма, а ако има, то е минимален. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години на тебе какво да ти натъпчем е въпросът ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Натъпчете ги с антидепресанти, така ще работят добре и ще са щастливи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар