Кой ще определи икономическата посока в САЩ – потребителите или фирмите?

Когато Гари Кон беше главен икономически съветник на президента на САЩ Доналд Тръмп през 2017 и 2018 г., той беше невъзмутим (и на пръв поглед безкритичен) оптимист за американската икономика, пише Джилиън Тет за Financial Times.

Понастоящем, обаче, гледната му точка е по-нюансирана и по-интересна за инвеститорите. Например, коментарите му по време на събитие на Комисията за ценни книжа и борси (SEC) неотдавна. Кон изтъкна, че в Америка „потребителската част от икономиката изглежда доста добре.“ Точно така: т. нар. индекс за „комфорт на потребителите“ се държи над 60%, близо до исторически връх.

Потребителските разходи растат в осем поредни месеца, а 266 000 нови работни места са създадени през ноември, тласкайки безработицата до 3,5 на сто, половинвековно дъно. „Изводът: Америка работи!“, възкликна радостно Лари Къдлоу, приемникът Кон, по повод доклада за заетостта.

Има, обаче, уловка: изглежда, че корпоративните ръководители имат различно мнение. "Компаниите не харчат пари в Америка", каза Кон на събитието на SEC. По-конкретно, плановете на изпълнителните директори за капиталови инвестиции се свиват с 8,9 пункта през третото тримесечие до ниво от 64,5, доста под средната стойност от 76,7, показават данни на Кръглата бизнес маса. Междувременно индустриалното производство се понижава, а според проучването на Института за управление на доставките фабричната активност е под 50% от четири месеца, което обикновено сигнализира за свиване. Това е „разочароващо“, добавя Кон, особено след като през 2017 г. той се застъпи за намаляване на данъците, „за да накара компаниите да харчат пари в САЩ“.

Нещо повече, Кон смята, че знае какво и кого да обвинява: търговските войни, геополитическата несигурност и опасенията преди президентскките изборите през 2020 г. намаляват доверието на бизнеса, компенсирайки ползата от намаляването на данъците. „Ако бях главен изпълнителен директор, също не бих харчил“, признава той. „Защо да купувате стомана и алуминий при текущите цени плюс митата? Още повече на фона на геополитическите сътресения и възможната смяна в Белия дом? Един разумен изпълнителен директор би изчакал няколко години или още по-лошо – би инвестирал в друга държава", смята той.

И други бизнес лидери изразяват подобни аргументи, а резултатите от изследване на университета Дюк, публикувано наскоро, показват, че главните финансови директори в САЩ очакват рецесия.

Наистина интересното в мотива на Кон е, че той подчертава една по-голяма мистерия и, съответно, въпрос: потребителите или изпълнителните директори определят в по-голяма степен икономическата посока в Америка сега? В края на краищата е необичайно да наблюдаваме толкова рязко разделение. Така че оптимистичните купувачи ли ще заредят с енергия корпоративния сектор през 2020 г., или нервните ръководители в крайна сметка ще повлекат надолу потреблението?

Настоящата администрация на Белия дом настоява, че потребителят е цар на инерцията. Институцията прогнозира силен икономически растеж през 2020 г., не на последно място защото потребителската активност представлява две трети от брутния вътрешен продукт. Изглежда управителите на Федералния резерв отчасти са съгласни: след като оставиха лихвите непроменени в диапазона 1,50-1,75%, те пуснаха изявление, подчертаващо силата на пазара на труда. Те също понижиха прогнозите си за равнището на безработицата през следващите три години, предвиждайки, че икономиката ще нараства с около 2 на сто годишно.

Това е забележително в единадесетата година на икономическото възстановяване. Някои ръководители на Фед и бизнес лидери смятат, че тези данни може би дори подценяват производителността и потребителските разходи, като се има предвид трудността при измерването на свързаната с интернет активност. „Може просто да не измерваме правилно икономиката“, предположи по време на събитието на SEC Глен Хътчинс, съосновател на инвестиционната група Silver Lake. Всъщност според една теория, която се лансира, за да обясни слабите капиталови разходи, компаниите харчат парите си за трудно измерими информационни технологии.

Последният аргумент може да е правилен, като се има предвид, че корпоративните разходи за интелектуална собственост продължават да растат. Би било глупаво, обаче, да се игнорира мнението на Кон за настроенията, особено като се има предвид, че Белият дом обмисля налагането на мита върху китайски внос за още 156 млрд. долара. В крайна сметка, както ръководителят на JPMorgan Джейми Даймън посочи, истинският риск от митата се състои в „това, което се случва с психиката на хората и бизнес доверието“.

Джош Болтън, ръководител на Кръглата бизнес маса, добавя: „Няма съмнение, че налагането на нови мита [срещу Китай] ще има подкопаващ ефект върху икономическата активност и допълнителен подриващ ефект върху оптимизма на изпълнителните директори.“ Помислете за това, ако (или когато) постъпят новите данни за празничните продажби на дребно. В исторически план разделението между потребителите и корпоративнтие шефове е поразително. Ще бъде удивително, ако то продължи през 2020 г.