Какви са тогава заветите на Волкър, като изключим ниската инфлация и невероятната му служба на обществото? Той демонстрира ползата от независимите централни банки и – свързано с това, но в по-широк смисъл – нуждата от първокласни технократи, които да изпълняват мандатите си независимо от краткосрочно ориентирания натиск от страна на политиците. Това остава актуално както винаги, но в нашата популистка епоха е поставено на изпитание и от двете страни на Атлантика.
В други отношения днешният свят е почти противоположен на този, с който се сблъскваше Волкър, особено по отношение на паричната политика. През първите пет десетилетия след Втората световна война доминиращите монетарни тревоги бяха прекомерното търсене и инфлацията. Днес те са слабото търсене и дефлацията. В света на Волкър работата на паричната политика беше политически трудна, но технически лесна: да ограничава търсенето. Както каза един от неговите предшественици, Уилиъм МакЧесни Мартин, задачата се състоеше в това „да се прибере купата с пунша точно когато партито напредва“. Това изискваше затягане на монетарната политика по добре познати начини.
Когато обаче търсенето е слабо и инфлацията е ниска, централните банки трябва да облекчат паричната политика. Но експанзионнистичната политика е технически трудна, след като краткосрочните лихви са достигнали нулата. Централните банки трябва да разгледат различни нетрадиционни алтернативи: разширяване на балансите си чрез „количествено облекчаване“; отрицателни лихви; и това, което монетаристът Милтън Фридмън нарече „хеликоптерно спускане“ на пари към обществеността чрез директни трансфери или постоянно монетарно финансиране на фискалните дефицити. Изборът е сложен и спорен. Някои варианти породиха силна политическа съпротива, макар и не по интензивния начин, по който умишлено предизвиканата рецесия, с цел да се обуздае инфлацията, някога го направи.
Непопулярността е най-очевидна по отношение на отрицателните лихви. Хората се вбесяват от идеята да бъдат облагани с данък върху своите банкови депозити. Но ако негативните ставки не се прехвърлят на вложителите, те действат като данък върху банките. Това е непопулярно сред мощното им лоби, а според някои и икономически вредно.
Ниските дългосрочни лихви подкопават доходността на пенсионните фондове и някои застрахователни компании. Високите цени на активите са обвинявани от мнозина за увеличаване на неравенството в богатството. И накрая, прякото финансиране на правителството може да се разглежда като картбланш за фискална безотговорност и начин да се подкопае независимостта на централната банка.
При справянето с днешните предизвикателства подробностите за това, което Волкър направи, са без значение. Но неговите уроци са важни: направете правилното нещо, дори ако този избор е по-малко очевиден днес; не вярвайте в разюзданите финанси; и имайте кураж. Светът е сложно място, пълно с изненади. Но тези истини остават завинаги.
преди 4 години Най-важният завет на Волкър трябва да бъде, че няма по-голяма самозаблуда от твърдението, че днес има ниска инфлация... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Волкър е голям!! Едва ли има кой да го разбере... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Бог да го прости(починал е на 09.12.2019), все мъдри работи в областта на финансите е оставил, ама има ли днес кой да ги чуе тези неща...... отговор Сигнализирай за неуместен коментар