Докладът за заетостта в САЩ обърка инвеститорите

Макар че бомбастичният доклад за заетостта в САЩ от петък подкрепи рисковите активи, той не доведе до значително повишаване на доходността по държавните облигации. Наблюдателите побързаха да цитират множество допринасящи за това фактори - включително измерването на данните, икономиката и политиките - чиито дългосрочни последици за икономическите и пазарните перспективи обаче се различават. Ясното е, че дългосрочните инвеститори са изправени пред още по-рязко разделение между благоприятните краткосрочни перспективи и средносрочните с тяхната по-голяма несигурност, пише за Bloomberg Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz.

Почти всеки елемент от доклада за работните места надхвърли пазарните очаквания. Икономиката създаде 266 000 работни места през декември, най-големият брой от януари насам, въпреки солидния растеж на заетостта, който се материализира в продължаване на впечатляващите резултати толкова късно в икономическия цикъл. Като добавим ревизиите на оценките за предходните месеци, общите новосъздадени работни места са 307 000, или почти два пъти над консенсусните очаквания.

Нивото на безработица спадна до 50-годишното дъно от 3,5%, а ръстът на заплатите се повиши, макар и не достатъчно, за да предизвика опасения от предстояща инфлация. Всъщност единственото разочарование в данните е неуспехът при привличането обратно в работната сила на работниците, които все още са извън нея. Всъщност делът на населението в работната сила се понижи с 0,1 процентни пункта до ниво, което е далеч от историческите върхове.

Този силен доклад за заетостта потвърждава, че секторът на домакинствата в САЩ, и в частност потреблението, ще продължи да дава сила на американската икономика. Той би трябвало да успокои тези, които предупреждават за рецесия през 2020 г., и да окуражи онези, които смятат, че вътрешната икономическа активност ще компенсира по-слабото глобално търсене и безпокойството от търговската война. На този фон при американските акции имаше оживление, като трите основни индекса спечелиха около процент в петъчната сесия.

Реакцията на държавните облигации беше по-скромна, въпреки сигнала за по-силни от очакваното перспективи за растеж. (И единствената мярка, която разочарова - а именно по-ниският процент на участие в работната сила - също трябваше да увеличи доходността, тъй като предполага по-затегнат пазар на труда и следователно възможност за зараждане на по-голям инфлационен натиск от страна на заплатите). Доходността нарасна само с 0,02-0,03 процентни пункта по цялата крива, като спредът между 2- и 10-годишните ДЦК едва помръдна.

Наблюдателите побързаха да отдадат оптималния резултат, както за икономиката, така и за пазарите, на различни причини, свързани с измерванетото на данните, икономиката и политиките.

Някои отбелязаха, че предвид това колко непостоянни могат да бъдат данните за работните места, резултатът за един месец не трябва да бъде съществен двигател за пазара, въпреки че не успяха да обяснят разликата в реакцията на акциите и облигациите. Други посочиха продължаващото отсъствие на значително по-висока инфлация при заплатите, като предположиха, че независимо от по-силните показатели за растеж Федералният резерв, поради двойния си мандат за съблюдавдане на стабилен растеж и устойчиви цени, няма причина да вдига лихвите в скоро време. Трети смятат, че доходността ще бъде постоянно сдържана от вероятността за по-разхлабена парична политика във времето в сравнение с историческия подход на Фед. Първоначалните частични сигнали подсилват това усещане.

По-малко цитиран фактор е натискът за намаляване на доходността в САЩ от по-разочароващите икономически данни извън Америка. Напомняне за това се появи по-рано в петък, когато годишният спад от 5,3% на индустриалното производство в Германия през октомври показа задълбочаване на най-голямото свиване в сектора от 2009 г. насам. Това допринесе за леко разширяване на спреда между доходността на американските и германските облигации, като при 2-годишни книжа той затвори търговията в петък на ниво от 2,26 процентни пункта, а при 10-годишните - около 2,13 пункта.

Подозирам, че комбинацията от последния фактор и цитираните по-рано ограничени инфлационни очаквания обяснява различните реакции на пазарите на акции и облигации спрямо петъчния доклад за заетостта. Тази комбинация накланя ценовите движения в полза на акциите, не само директно, но и като засилва идеята, че Фед ще остане на пауза - тоест ще удължи политиката на „ултра ниски лихви за дълго време“ - въпреки по-силните данни за реалната икономика и рисковете за финансовата стабилност занапред.

За дългосрочните инвеститори последният доклад за работните места подчертава предизвикателството при съгласуването на краткосрочния попътен вятър с по-дългосрочната несигурност. Последната включва това дали настоящото търговско напрежение ще отстъпи на подновена глобализация или вместо това на ера на дългосрочна деглобализация; дали по-нататъшното повишаване на цените на рисковите активи може в крайна сметка да бъде потвърдено от икономическия фундамент или вместо това цените да спаднат в резултат от застоя в глобалната икономика; и какво вещае феноменът „периодична неликвидност в рамките на изобилна обща ликвидност“ (ако перифразираме Робърт Кьонингсбергер) за бъдещото функциониране на пазарите. Всъщност последиците от  доклада за работните места направиха решенията на инвеститорите относно техните портфейли толкова трудни.