Следващият ход на централните банки ще е решаващ за инвеститорите

Инфлацията също се задържа от безмилостната глобална конкуренция и от въздействието на удобното пазаруване в интернет при пълна прозрачност на цените. Миналата година Фед погрешно помисли, че безработица под 4 на сто означава повишение на инфлацията, ако не повиши ставките и намали кредита.

Тази година централната банка стартира обширна консултация за това как трябва да управлява паричната политика. Това ни навежда на мисълта, че заради дългия период на инфалция под целта Фед ще позволи съответен период над нея за компенсация. Най-скорошното изказване на заместник-председателя на Фед подсказва, че според него този подход е в крайна сметка добър и може би просто са нуждае от леки корекции при обясняването му.

Ръководителите на Фед трябва да направят пауза и да си зададат някои трудни въпроси. Това, което прави Фед, задава тона на глобалните пазари и има голямо влияние върху световните икономики. Миналата зима притеснения за затягане на паричната политика от страна на Фед сринаха доверието в много икономики, които започнаха да се забавят.

Федералният резерв трябва да разгледа по-отблизо какво се случи в Япония след 1989 г. Японският срив в банковото дело и недвижимостите беше далеч по-голям от западния през 2008-2009 г., като имаше дълготрайни последици. Оттогава държавата зае огромни суми, за да осигури фискален стимул. Централната банка премина към нулеви лихвени проценти и стартира мащабни програми за изкупуване на облигации. Това не доведе до инфлация. Японските власти все още опитват фискални и монетарни стимули за вдигане на темпа на растеж.

Западът би сгрешил, ако приеме, че може да печата пари и заема в японски мащаб без вредни последици. В западните икономики има повече латентна инфлация. Банковият срив на запад беше по-малко тежък и сега има много търговски банки, способни да създават кредит и да стимулират икономиката без допълнително количествено облекчаване. Сега САЩ може би вливат достатъчно допълнителни пари в системата, за да създадат още инфлация на заплатите и в сектора на услугите.

Междувременно глобалният спад в промишлеността и силно конкурентните условия натискат надолу цените на всичко - от облекло до домакински стоки.

Най-важното нещо за инвестиционните портфейли са думите и действията на централните банки, отговарящи за САЩ, Китай и еврозоната. Днес САЩ са най-експанзионистично настроени, докато Китай е силно загрижен да избегне голяма дългова криза, докато се опитва да рекапитализира слабите банки. Взети заедно, действията на централните банки предполагат по-бавен растеж, но не и цялостна рецесия.

Обратът в паричната политика на САЩ и ЕС тази есен би трябвало да предотврати глобалната рецесия. Изглежда сякаш ни е писано да живеем малко по-дълго в свят с много ниски лихви и разочароващ растеж.