Европейска армия? Няма да се случи

С наближаването на срещата на съюзниците от НАТО тази седмица близо до Лондон, екзистенциални въпроси се носят във въздуха над шикозния хотел Гроув: Колко време ще просъществува като съюз? Все още ли изглеждаме достатъчно обединени, за да възпираме агресорите? И може ли да се появи „европейска армия“, която да допълни, или може би дори да замени, нашия трансатлантически пакт, пише Андреас Клут за Bloomberg?

Краткият отговор на последния въпрос е „не”. За съжаление няма да има европейска армия скоро, или някога. Европейските лидери трябва да признаят това честно, а всички членове на Организацията на Северноатлантическия договор, преди всичко американците, трябва да приемат, че е по-добре да направят всичко възможно, за да разсеят съмненията за съюза. Реалността е, че в обозримо бъдеще НАТО е единственият надежден военен щит, с който Европа разполага.    

Основният виновник за това ново безпокойство е, разбира се, президентът на САЩ Доналд Тръмп, чието „трансакционно” отношение към НАТО изплаши европейците. Той има право да критикува скъперници като Германия за това, че се скъпят на военни разходи. Но е безотговорно да внушава, че ангажиментът на Америка по член 5 - който гласи, че атака срещу една държава-членка е атака срещу всички - може да е условен. Основната цел на съюзите е възпиране и това изисква безусловни гаранции.

Това със сигурност чувства германският канцлер Ангела Меркел. Тя дори каза на Макрон, че й е писнало да „лепи чашите, които той чупи, за да могат след това да седнат да пият чай.“ Силен чай за двойка, който предпочита да се прегръща.

И въпреки това Меркел, подобно на Макрон, официално призовава европейците да се отбият от САЩ чрез създаване на „истинска европейска армия.” Тези две идеи вървят заедно: Единственият теоретичен отговор на по-малко американска защита е повече европейска самоотбрана.

Тази мечта е стара колкото европейския проект. През 1952 г. е имало планове за европейска армия, съставени от Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия и Западна Германия. Това е било преди следвоенна Германия да получи разрешение отново да има войска. Парламентът на Западна Германия е ратифицирал идеята, но Франция е отказала, което довежда до създаването на западногерманска армия през 1955 г., вградена в НАТО. Европейската интеграция следваше икономически, а не военен път.