Струват ли си късите продажби?

Инвестирането чрез количествен анализ и всъщност голяма част от индустрията на хедж фондовете са изградени върху силата и свободата, които идват с възможността да се продава на късо. Когато имате възможност да продавате на късо ценна книга (заемете я и след това я продавате, което означава, че печелите пари, ако цената падне и след това я закупите отново, закривайки позицията си), можете да спечелите, както когато пазарите се понижават, така и когато се повишават.

Хедж фондовете, за разлика от стандартните взаимни фондове, могат да продават на късо и това им отваря вратите към нови вълнуващи стратегии. През 2000 г. и 2001 г., когато се пукаше дотком балонът, хедж фондовете в акции успяха да спечелят пари и много инвеститори забелязаха това. „Ликвидните алтернативи“ - стратегии, подобни на тези на хедж фондовете, предлагани обаче на дребните инвеститори, обикновено се основават на това, пише Джон Отърс за Bloomberg.

Академичните финанси също по подразбиране се основават на силата на продажбите на късо. Инвестиционните фактори, които се разглеждат в академичната литература, обикновено се изразяват на база „дълга-къса позиция“ . Например факторът стойност (закупуване на акции, които изглеждат евтини в сравнение с техния фундамент) се изразява като разликата между представянето на най-евтината (дълга) и най-скъпата (къса) позиция. Същото се отнася за инерционните стратегии (дълги акции, които се повишават, къси акции, които спадат), ниската волатилност (дълги позиции в по-малко колебливи акции и къси в по-променливи) и т.н. Факторите, изложени в мащабната емпирична работа на Юджийн Фама от Чикагския университет и Кенет Френч от Дартмутския колеж, са изразени на база дълга-къса позиция и затова останалата част от академичната общност е склонна да ги следва.

Сега се появява разтърсващата академична работа на Дейвид Блиц, Гуидо Балтусен и Пим Ван Влиет - група количествени анализатори, които работят за базирания в Холандия фонд мениджър Robeco. В тази нова статия, наречена „Когато се загърбят късите позиции“, екипът на Robeco разбива приноса към представянето на такъв, дължащ се на дългите и на късите позиции в акции - и открива, че късата позиция не си струва особено.

Статията вероятно ще се завърти на академичния шиш (както и други материали от екипа на Robeco). Много хора имат стимул да опровергаят екипа, така че можем да очакваме солиден академичен и професионален дебат по въпроса.

Вероятно централното откритие е следното. Изследователите разглеждат възвръщаемостта на американските акции от 1963 до 2018 г., които вече са внимателно проучени. След тестване на дълга, къса и смесена (дълга-къса) стратегия, коригираната спрямо риска възвръщаемост се оказва по-добра във всички случаи за дългата стратегия (следвана от смесената). Както може да се очаква, обаче, разликата във възвръщаемостта между стратегиите е най-малка при акциите с малка капитализация, където можем да допуснем, че има по-малко информация и пазарите са по-малко ефективни.