Как САЩ трябва да подходят към Китай?

Накратко, това, на което Пилсбъри гледа с ужас, е не просто правдоподобно, но и естествено. С какво, освен война, САЩ биха могли да го спрат? Отговорът е: с почти нищо друго. Да, Америка може да прекрати вноса от Китай и да се опита да блокира всички трансфери на технологии. Подобни действия биха засегнали развитието на Китай, но е малко вероятно да го спрат. Това могат да направят само китайски грешки, които винаги са възможни.

Това не е повик за пораженчество, а за реализъм, за който призовава самият Пилсбъри. Китай вероятно ще се превърне в най-голямата икономическа сила в света, тъй като е едновременно голям и способен. Дори и САЩ да не останат най-голямата икономика през следващите десетилетия, те би трябвало да запазят три значителни предимства: демокрация, управлявана от закона; икономика на свободния пазар; и икономически мощни съюзници. Това са източници, съответно, на възхищение, динамичност и сила. За съжаление, САЩ ги загърбват един по един. Президентът Доналд Тръмп изглежда не знае какво е либерална демокрация. Американската икономика бавно се превръща в рентиерски капитализъм (монополизация на достъпа до различните видове собственост и извличане на значителни печалби без да се допринася за обществото – бел. прев.) САЩ освен това станаха ненадежден и дори откровено враждебен съюзник - питайте германците.

Последното е може би най-голямата грешка от всички. За своята военна сила САЩ наистина трябва да разчитат главно на себе си. Но в икономическата политика или по отношение правата на човека това не е така. Съюзниците на САЩ носят огромна допълнителна тежест на масата (за разлика от Русия, която е единственият мощен съюзник на Китай). Вземете търговията: износът на Китай за близките съюзници на САЩ значително надвишава този само за Америка. Много от тези съюзници също споделят притесненията на САЩ относно пазарния достъп, лошата защита на интелектуалната собственост и искането на Китай да бъде третиран като развиваща се икономика. САЩ обаче захвърлиха лоста, който съюзниците можеха да им дадат. Ако американците бяха насърчили преговори с Китай в рамките на Световната търговска организация по тези въпроси, в съгласие със своите съюзници, те щяха да се радват както на повече лостове, така и на по-висок морален статут.

Разбира се, не е достатъчно за САЩ само да оценят своите ресурси. Те също трябва да знаят какво да правят с тях. Америка не трябва да се превръща във враг на законното желание на китайския народ за по-добър живот. Още по-малко пък трябва да мечтае за смяна на политическата система в Китай. Такива цели не са нито разумни, нито постижими. САЩ трябва да отстояват една отворена и динамична световна икономика, основана на пазарни принципи, да защитават свободата на словото и да се противопоставят на погазването на правата на човека в Китай. Но също така трябва да се признае, че за да постигне човечеството икономически прогрес, да поддържа мира и да запази глобалната общност, е необходима и по-висока степен на сътрудничество между суперсилите.

В отношенията си с Китай САЩ и техните съюзници трябва да се противопоставят, да се конкурират и да си сътрудничат в множество области. Днес това изглежда немислимо. Вместо това ние виждаме разпадащ се съюз и осеяни с проблеми връзки между САЩ и Китай. Нищо от това не вещае добро бъдеще за човечеството. Запомнете: може да е толкова по-добре.