Как САЩ трябва да подходят към Китай?

„Лесно е да спечелиш състезание, когато си единственият, който знае, че то е започнало. По този начин Китай е на път да измести САЩ като глобален хегемон, като в резултат създаде един различен свят. И все пак не е задължително всичко да свършва така." Тази тревожна гледна точка e от „Стогодишният маратон” на Майкъл Пилсбъри от института Хъдсън, пише Мартин Уулф за Financial Times. 

Пилсбъри е един от най-влиятелните американски мислители за отношенията между САЩ и Китай. Книгата е повече от призив за признаване на реалността: тя е призив към оръжие.

По една централна точка авторът със сигурност е прав: възходът на Китай е голямото политическо събитие на нашето време. Правилният отговор е от решаващо значение. Толкова е лесно да го объркаш. Днес, страхувам се, САЩ го разбират плашещо погрешно, пише Уулф.

Изходната точка трябва да бъде, че независимо дали Китай има план за световно икономическо господство до 2049 г. (100-годишнината от създаването на Народната република), това е правдоподобен, макар и не неизбежен резултат. При равни други условия населението е определящо за размера на икономиката. САЩ е най-мощната страна с високи доходи, тъй като има най-голямото население. Но населението на Китай спрямо това на САЩ е приблизително колкото американското спрямо германското. Никой сега не би могъл да си представи свят, в който икономиката на Германия е сравнима с тази на САЩ. По същия начин, защо да смятаме, че щатската икономика ще остане безкрайно сравнима по размер с китайската?

На този въпрос може да има само един отговор. Производството на глава от населението в САЩ ще остане далеч по-високо от това в Китай. По пазарни цени брутният вътрешен продукт на човек в Китай през 2018 г. беше едва 15 на сто от нивото в САЩ. Това е много близо до показателя за Турция, което нарежда Китай на 72-ро място в света. Представете си обаче, че Китай постигне продукцията на Испания на глава спрямо САЩ. Тогава икономиката му ще бъде два пъти по-голяма от американската по пазарни цени и близо три пъти по-голяма по паритет на покупателната способност.

Правдоподобно ли е Китай през следващите три десетилетия да постигне БВП на човек спрямо САЩ, съпоставим с този на Испания днес? Разбира се. Някой съмнява ли се, че китайците са способни на това? Но това, което е вероятно, не е неизбежно. Възможно е вместо това Си Дзинпин да бъде запомнен като китайския Леонид Брежнев.

Брежнев ограничи всяка мисъл за икономическа и политическа реформа в Съветския съюз от 1964 г. до смъртта си през 1982 г. Той наблегна на комунистическата ортодоксалност и партийната дисциплина. Резултатът се оказа бедствие за СССР. Неговият консерватизъм носи пряка отговорност за последвалия крах. Можем да си представим, че възстановяването от Си на партийната дисциплина и ролята на държавата в икономическия живот ще има подобни последици за Китай. Но това, което е възможно, не е неизбежно. Китай също така има мощна пазарна икономика и усърдна бюрокрация. Той може да избегне този капан.