Ще преместят ли американските компании производството си от Китай?

Предстои ли администрацията на Тръмп да направи предколеден подарък на Китай и на пазарите? Това е въпросът за инвеститорите на стойност 360 милиарда долара, пише Джилиън Тет за Financial Times.

През последните няколко години Вашингтон и Пекин водят ескалираща война на думи и мита, след като президентът Доналд Тръмп се опита да преформулира условията за търговия между САЩ и Китай. Но в четвъртък китайската държавна телевизия цитира държавни служители, които казват, че преговарящите между двете страни „биха искали поетапно да премахнат някои от допълнителните мита“.

Това става на фона на сигнали, че скоро може да бъде подписана така наречената „първа фаза“ на сделката между Тръмп и Си Дзинпин, която да отмени мита, наложени на китайски внос за 360 млрд. долара, точно преди решаващия празничен период за пазаруване в Америка. Не е изненадващо, че това предизвика предсезонната радост на пазарите.

Но преди инвеститорите да започнат да ликуват, те трябва да са наясно с две уговорки. Първо - и най-очевидно - американските корпоративни ръководители знаят, че всяка първа фаза на сделка е малко вероятно да реши ключови въпроси за бъдещите търговски отношения между САЩ и Китай. Двете страни например не са създали наистина надеждна система за контрол над правата върху интелектуалната собственост. Китай не отстъпи пред исканията на САЩ за намаляване на държавната намеса в индустриалната политика. А и въпросът с Huawei е нерешен.

"Това е просто пауза в битката", заяви Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Алианц, пред форум в Гринуич в сряда, отразявайки мнението на всеки американски изпълнителен директор, с когото съм говорила наскоро. Поразително е, че неотдавнашно проучване на фирмата за търговски анализи Panjiva показва, че две трети от глобалните компании очакват тътенът на търговската война да продължи да отеква до президентските избори в САЩ през ноември 2020 г.

Втората уговорка е, че тези съмнения относно „паузата“ означават, че американските компании едва ли ще спрат тихомълком да преструктурират веригите си за доставки. Невъзможно е да се измери мащабът на тази промяна с голяма точност, тъй като данните за търговията са откъслечни. Някои компании, които имат производство в Китай, за да обслужват местни клиенти, като General Motors, изглежда продължават да поддържат голяма част от него.

Други, които използват китайското производство за обслужване на американския пазар, също го запазват, просто защото е твърде трудно го преместят. Брайън Райли, ръководител на Guardian Bikes, американска група, която използва 40 китайски производители, за да доставя велосипеди в Америка, казва, че неговата компания не може да се премести, тъй като „просто няма достатъчно производствен капацитет“ другаде.

Въпреки това, проучване в началото на тази година разкри, че близо 40 на сто от американските компании в Китай планират да преместят поне част от производството си. Този списък включва Universal Electronics (производител на сензори), GoPro (производител на камери), Steve Madden (моден дизайнер) и Hasbro (производител на играчки).

Влиянието на тази промяна може да се види в данните за търговията: китайският износ за САЩ спадна миналия месец, но износът от Виетнам - ключова дестинация за тези планове за преместване, скочи с 21 на сто на годишна база през септември. Всъщност от Nomura оценяват приноса на това отклонение в търговията между Китай и САЩ за растежа на Виетнам на повече от 7 на сто от брутния вътрешен продукт.

Може ли търговска сделка да повлияе на това? Китайските представители се надяват. Изглежда обаче малко вероятно, като се има предвид степента, в която търговската война предизвика фундаментално преосмисляне относно Китай у американските корпоративни ръководители и факта, че служители на Белия дом продължават да предупреждават в частни разговори американските компании за необходимостта от преместване, дори на фона на търговските преговори. "Всички виждаме посоката", ми каза наскоро един американски изпълнителен директор. „Нашата китайска стратегия се променя.“

Това преосмисляне понякога носи неочаквани ползи. Външните шокове могат да бъдат катализатор (и извинение) за промените. Неотдавнашно проучване на HSBC, например, установи, че една четвърт от световните компании смекчават цената на търговската война с помощта на цифрови технологии. Това почти сигурно ги принуждава да ускорят иновациите. Компаниите използват шока, за да преразгледат спазването на екологичните, социалните и управленските стандарти (като например намаляване на използването на детски труд или понижаване на въглеродните емисии) и да настояват за по-добри практики, ако сменят веригите си за доставки.

Но дори ако това е положителната страна на търговската война между САЩ и Китай, никой не бива да забравя, че преосмислянето на веригите за доставки е болезнено упражнение, което ще продължи да възпрепятства операциите (и печалбите) на много американски компании за дълго време. За съжаление цената на протекционизма сега се включва в корпоративните планове. Инвеститорите забравят това на свой риск - дори (или особено) след като пазарите растат.