Испания ще проведе избори - за четвърти път в рамките на по-малко от четири години - на 10 ноември. Но има малка вероятност някоя партия да се спечели достатъчно места, за да прекъсне политическата безизходица в страната. Подобна ситуация има и в Израел, където политическите партии все още преговарят за съставяне на правителство, след като изборите през септември не успяха да разчупят патовата ситуация след априлските избори. Така че сега Израел е вероятно да се окаже с три гласувания в рамките на една календарна година, пише Гидиън Рачмън за Financial Times.
Добре дошли в ерата на задънената демокрация! Страните свикват избори, само за да установят, че те не решават нищо. Така те опитват отново, но получават същия неопределен резултат.
Този очертаващ се модел в демократичния свят би трябвало да предизвика безпокойство у британските политици. Премиерът Борис Джонсън свика избори на 12 декември, като се аргументира, че това е единственият начин да се сложи край на годините носене по течението, породено от Brexit. Но има голяма вероятност резултатът да бъде още един парламент без мнозинство, в който нито една партия не е способна да формира стабилно правителство.
Ситуациите в Испания и Израел са екстремни, но не са уникални. Разбиването на германската двупартийна система означаваше, че след последните избори през 2017 г. бяха необходими пет болезнени месеца, за да се сформира управляваща коалиция.
Вярно е, че испанската, израелската и германската системи използват пропорционално представителство, което помага на по-малките партии. Но мажоритарните системи също не са имунизирани срещу демократична безизходица. Гарантирано е само, че президентските избори в САЩ водят до един победител. След това обаче президентът често е възпрепятстван от Конгреса - ситуация, довела през последните десетилетия неколкократно до спиране работата на правителството в Америка.
Ситуацията във всяка държава има своите тънкости и усложнения. Но има и две общи тенденции, които може би водят демокрациите към задънена улица. И двете присъстват във Великобритания. Първата е разбиването на двуполюсния модел. Втората е поляризацията на политиката, с надигането отново на крайнодесните и крайнолевите, и нарастващата очебийност на проблемите на идентичността, които правят компромиса по-труднопостижим.
В Испания дясноцентристката Народна партия и лявоцентристките социалисти доминираха политиката през десетилетията след възстановяването на демокрацията през 1975 г. Но финансовата криза от 2008 г. помогна за разрушаването на двупартийната система, а борбата за независимост на Каталуния разшири разлома. Испания сега има крайнолява партия – Подемос, и крайнодясна - Вокс, както и силни регионални партии.
преди 5 години аз още чакам да дойде ерата на демокрацията, пък после да е задънваме ... до сега още не съм е виждал в моя живот, само съм чел за нея че била съществувала някъде в миналото ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години W го каза перфектно: If this were a dictatorship it would be a heck of a lot easier... as long as I'm the dictator. Hehehe. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Разбира се, говорим за действено средство.Ето защо, па.раз.итите пречат на дебата: - Ами, ако наистина, ТОВА се случи? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Разбира се, говорим за действено средство.Ето защо, *** пречат на дебата: - Ами, ако наистина, ТОВА се случи? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Изборите биха могли и наистина да променят нещата и да оздравят обществото но, касти-масти и медии всячески торпилират дебата около метода. А той е драстичен и безкомпромисен:-Въвеждане пряк и непосредствен ВХОДЯЩ (КАЧЕСТВЕН) КОНТРОЛ на кандидатите по морал, дух и намерения. Как? - КАТО СЕ ИЗБИРА САМО ИЗМЕЖДУ ЛИЧНО ПРЕДОСТАВИЛИТЕ (НА ИЗБИРАТЕЛЯ) СРЕДСТВО ЗА СОБСТВЕНОТО СИ ОТЗОВАВАНЕ, в случаи на доказана корупция, злоупотреба и (или отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Tова в момента не е демокрация. Това е войнствен, истеричен, егоцентричен ултра-либерализъм, който се самообявава и крив под маската на демокрацията. Много общо с абсолютизма като категория, за която говориш. И трябва да си отиде, наистина. За жалост, през всички времена на Човешката исторя има някакъв вид абсолютизъм, който се налага. Това бетонира властта на определена каста - политическа, икономическа, религиозна. Истинската демокрация няма как да се гради само върху избори, защото това не произвежда истински коректив на властта. И, както казва Марк Твен, ако изборите променяха нещо,щяха да ги забранят. Кастата обаче е на власт... Quod erat demonstrandum отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Демокрацията се изчерпа. Това се е случвало и преди. Но познавайки Историята, сега поне знаем какво следва. Иде ерата на абсолютизма. Но не се бойте, след някое и друго хилядолетие цикълът ще се затвори и пак ще имаме демокрация. отговор Сигнализирай за неуместен коментар