Има риск от възраждане на "Ислямска държава"

Според Сам Хелър от МКГ американците намалиха чувствително военното си присъствие в Сирия, но все още не са се отказали от целите си -- да се справят с „Ислямска държава“, да изгонят иранците и да предизвикат някаква промяна в политическото устройство на Сирия.

„Трудно е да си представим как тези цели ще бъдат изпълнени. Със сигурност не бе ясно по-рано, а още повече сега, когато американците държат много по-малко козове.

Изглежда сякаш самите служители, натоварени със задачата да формулират и изпълняват американската политика по отношение на Сирия, импровизират докато се опитват да превърнат изявленията на президента в Туитър и пред медиите в работеща политика“, отбелязва Хелър.

От търканията между Асад и Ердоган, от една страна, и между Асад и кюрдите, от друга, може да се възползва „Ислямска държава“. Броени дни след като загуби „халифа“ си, „халифатът“ обяви, че си е избрал нов водач, който ще командва над 14 хиляди бойци, пръснали се из пустините на Източна Сирия и съседен Ирак.

Силата на групировката е в децентрализираната ѝ организация, обяснява Фабрис Баланш. „Във всеки отделен район, където Даеш действа, има по един малък Ал Багдади, който ръководи местните терористи. Самият Ал Багдади бе просто символична фигура. Това, което правеше през последната си година, бе да праща послания към привържениците си по света, но нищо повече“, казва той.

Условията, в които Даеш възникна преди години, са същите днес, ако не и по-лоши, посочва френският експерт. „Северен Ирак днес е под шиитска окупация. Същото е положението в Източна Сирия - досега местните търсиха „Ислямска държава“, когато бяха недоволни от кюрдите, а сега ще се обърнат към „Ислямска държава“, защото са недоволни от режима“, смята той.

Размириците, които обхванаха Багдад и южните му провинции миналия месец, едва ли ще доведат до засилване на иракската държава и на изгледите да възстанови опустошените във войната територии, в които „Ислямска държава“ е все още силна.

„Твърде рано е да мислим за такъв изход от кризата в Ирак. Исканията на демонстрантите като че ли са против почти всички политически сили в действащата система. Трудно е да си представим изосновна промяна в системата да се случи без безредици и насилие. Трудно ми е да си представя как тези събития ще се отразят на „Ислямска държава“, казва Сам Хелър.

И все пак, на джихадистите им трябва време, за да се възстановят от погрома, който претърпяха през 2017-та година, казва Тома Пиере. „Стратегията на „Ислямска държава“ е дългосрочна. Тя трябва да възстанови организационните си мрежи, човешките си ресурси. Така че на първо време ще се придържа към партизанска тактика. Ще разширява операциите си постепенно, но това ще отнеме доста време”, смята той.

Ще мирува ли още дълго „Ислямска държава“? Ще се примирят ли кюрдите със загубите си? Ще останат ли американците още дълго в Сирия?

След всички усложнения, предизвикани от бежанската вълна през 2015-та година, всички тези въпроси би трябвало да тревожат европейските политици в момента.

Сепнати от турската военна операция, някои от тях се опитаха да тласнат Европа към пряка намеса в сирийските дела. Но инициативата на германския министър на отбраната за разполагане на международни сили източно от Ефрат бе бламирана от германския министър на външните работи. А и наблюдателите са на едно мнение -- инициативата на Анегрет Крамп-Каренбауер миналия месец идва твърде късно. Не европейците, а Башар Асад и Владимир Путин ще пазят кюрдите.

Тома Пиере: „В цяла Европа имаше реакции на симпатии към кюрдите. Политиците искаха да направят нещо по въпроса. Но основното кюрдско население, което беше застрашено от тази операция - хората в Рас ал Аин, вече напусна града. И вече не са в обсега на турската армия.

„Миналата година, когато Доналд Тръмп предупреди европейците, че Съединените щати смятат да напуснат Сирия, Германия отказа да изпрати свои войници. Отказа! Великобритания и Франция пък увеличиха контингентите си, но не с много. Тогава Франция имаше 400 войници в района, а днес има 50. Така че, идеята за мироопазваща сила е добра, но е твърде закъсняла. Днес вече не е реалистична“, отбелязва Баланш, а според Тома Пиере днес „сини каски“ биха били от по-голяма полза в сирийския Северозапад, но: „Те ще бъдат притиснати от режима, защото режимът ще каже, че това е сирийска земя и е негово право да я завземе. По същата причина и Русия няма да допусне разполагане на сини каски. И трето - голяма част от Идлиб е под властта на Хаят Тахрир ал Шам. Тази организация е в черния списък на терористите. Ще бъде наистина трудно сини каски да действат в Идлиб.