Макрон е изолиран за разширяването на ЕС и не само

Жан-Клод Юнкер, който има умерен и като цяло добронамерен подход към Франция, този път не спести острите си критики. След заседанието на Европейския съвет на 18 октомври председателят на Европейската комисия определи като „тежка историческа грешка“ отказа на Франция да започне присъединителните преговори с Албания и Република Северна Македония, пише френският вестник Les Echos.

Ангела Меркел изрази „разочарованието си“, а почти всички европейски ръководители заявиха възмущението си от поведението на Франция. Големият риск двете страни от Западните Балкани да попаднат под негативното влияние на Русия, Турция или Китай правеше задължително привличането им в европейското лоно. Еманюел Макрон дори не получи от партньорите си принципно споразумение за реформиране на процедурата за присъединяване към съюза, който според френския президент трябва да бъде по-прогресивен.

Аргументите на френския президент обаче са разбираеми – освен недостатъчната подготовка на двете страни, той изтъква, че Европейският съюз не е готов за ново разширяване. Предишната вечер в Тулуза, по време на френско-германска среща на върха, той сравни Европа с къща, чиито жители „не знаят как да я напуснат“, „затрудняват се да поправят осветлението и отказват да инвестират повече от 1% от доходите си", намек за прекомерната спестовност на Германия, но искат „да поканят нови приятели и приятелки“.

На следващия ден в Брюксел Макрон обясни, че без да отрича стратегическото значение на привличането на Балканите към Европейския съюз, управлението на блока трябва да бъде реформирано с преминаването към квалифицирано мнозинство за фискални и външнополитически въпроси, например, преди приемането на нови страни членки въпреки скромната им площ и население. Защото две страни повече, макар и незначителни от икономическа гледна точка, са два потенциални броя вето в Европейския съвет.

Горчив привкус

Голямото разширение през 2004 г., когато се присъединиха десет държави, две от които големи – Полша и Унгария, а след това и присъединяването на България и Румъния три години по-късно, остави горчив привкус във Франция.

Разликите в стандарта на живот, „социалният дъмпинг“, който оказа влияние върху вътрешния пазар, и подкопаването на правовата държава в редица страни, предизвикаха разочарование и това настрои обществото срещу всякакви опити за ново разширяване. От гледна точка на Париж планираното присъединяване след време на шестте страни от Западните Балкани отдалечава значително перспективите за по-голяма фискална, социална и политическа интеграция в Европа.

Този епизод показва отново, че френската визия за по-хомогенна Европа не се споделя около масата за преговори в Европейския съвет. Във всеки случай не до степен, че да бъде пожертвана друга цел на съюза – за стабилизирането на непосредствените съседи и за разширяването на вътрешния му пазар.

Възмущение на парламента

Създава се впечатление, че Макрон губи контрол. Безспорен лидер на Европа преди няколко месеца, от известно време той се сблъсква с неразбирането на своите колеги и нерядко предизвиква гнева им. Отхвърлянето на кандидатурата за еврокомисар на Силви Гулар в началото на октомври показа колко ядосани са му депутатите заради презрението му към Европейския парламент и неговите водещи кандидати за председател на Европейската комисия.

Френският президент е упрекван, че е блокирал за поста председател на ЕК легитимен кандидат, Манфред Вебер, лидер на Европейската народна партия, която е основна група в европейската политика, за сметка на собствения си избор, Урсула фон дер Лайен – германски министър на отбраната и политик с проевропейски възгледи.

В действителност Манфред Вебер не разполагаше с никакво мнозинство в парламента, нито в Европейския съвет. Макрон просто се възползва от тази политическа празнота, за да лансира по-близък до френските виждания кандидат. Но резките маневри на Париж и унизителните изказвания от френския лагер срещу германския евродепутат не останаха незабелязани в редиците на ЕНП.

Заздравяване на съюза

Засиленото присъствие на френския президент не се приема с добро око. Закуската, която той организира в Брюксел на 18 октомври с правителствените ръководители, представляващи трите основни политически семейства в Европейския парламент (ЕНП, Прогресивния алианс на социалистите и демократите и Обнови Европа), за да заздрави все още твърде крехкия им съюз около Урсула фон дер Лайен, създаде впечатлението, че той иска да ръководи всичко в Европа, включително политическите съюзи в Европейския парламент.

Амбициите на френския президент за Европа несъмнено са прекомерни в сравнение със стремежите на партньорите му. А често резките му методи не му помагат да ги убеди в правотата на позициите си. Ако иска да подобри имиджа си в Европа и да си възвърне способността да обединява, Макрон е длъжен да ограничи амбициите си и да смекчи методите си.