Как политическата несигурност се отразява на икономиката?

Единственото сигурно нещо в политиката в момента е, че тя е несигурна. От британска гледна точка съществува очевидно безкрайната игра около Brexit - в съчетание с очертаващата се перспектива за непредсказуеми общи избори с големи последици. Сигурен съм, че не е нужно да изяснявам ситуацията в САЩ, пише Тим Харфърд за Financial Times.

Възприетата мъдрост е, че политическата несигурност е лоша новина, поне за икономиката. Наистина ли е така? И ако да, защо? Ако разберем проблема малко по-добре, можем да усетим дали има някакъв шанс за подобрение.

Доказателствата от изследванията на различни икономисти сочат, че несигурността наистина е спирачка за икономическата активност. Нуно Лимао и колеги показаха, че несигурността по отношение на търговската политика сама по себе си е един вид бариера пред търговията. Мередит Кроули и колеги откриха, че британските компании е по-малко вероятно да навлязат на пазарите в ЕС, и е по-вероятно да излязат, ако тези пазари са изложени на по-голям риск от срив в преговорите за Brexit. А Никълъс Блуум установи, че несигурността - измерена по различни начини - има тенденция да бъде причина за рецесии, както и следствие от тях.

Така че проблемът е реален, но какво точно го причинява? Според една теория има нещо дълбоко смущаващо в неяснотата. През 1961 г. обещаващ млад икономист на име Даниел Елсберг изследва този въпрос в Quarterly Journal of Economics. (Елсберг по-късно стана много по-известен като разобличителят, който осветли документи на Пентагона.)

Елсберг представяше следния експеримент, включващ две урни, всяка от които съдържа по сто топки. В първата урна има 50 червени и 50 черни топки, докато във втората миксът е неизвестен. Да допуснем, че предлагам да ви платя 100 долара, ако топката, която извадите е червена. От коя урна бихте предпочели да изберете - първата или втората?

Повечето хора предпочитат първата. Причината е в това, че човек се чувства по-комфортно с известния риск, отколкото с неопределения.

Това избягване на неизвестното може да обясни отчасти защо несигурността разяжда основите на икономиката. Подозирам обаче, че основният проблем е далеч по-малко неосезаем.

Представете си, че сте предприемач с планове и разрешително за строеж, да речем, на съоръжение за рециклиране на картон в Питърбъро. Ако има сравнително мек Brexit, или изобщо няма Brexit, вие смятате, че голям завод би бил печеливш. Ако има твърд Brexit или дори няма сделка, все още мислите, че можете да спечелите пари с по-малка инсталация. Какво правите?

Просто е: чакате. Чакате, въпреки че при всякакви обстоятелства бихте искали да построите някаква фабрика. Изчаквате, защото ще вземете по-добро решение, ако несигурността около Brexit се разреши. Несигурността прави по-изгодно да се отлага.

Това е теорията. Какво подсказват данните? Във Великобритания инвестициите на частния сектор са забележително слаби, като се има предвид, че Великобритания не е в рецесия. Всъщност е трудно да се намери паралел, при който растяща британска икономика е била придружавана от толкова слаби инвестиции. Тази слабост съществува още от времето на референдума през 2016 г. и е такава както в исторически план, така и в сравнение със ситуацията в САЩ и Германия. Може би всичко това е съвпадение, но по-скоро се съмнявам.

На фона на несигурността компаниите оценяват гъвкавостта. Икономистите Бенджамин Набаро и Кристиян Шулц, допринасящи за зеления бюджет на Института за фискални изследвания, внасят интересен аргумент. Те предполагат, че предвид постоянната несигурност около Brexit, това желание за гъвкавост се задоволява чрез наемане на работници вместо правене на големи инвестиции в капитал. Това е начин да се увеличи продукцията без да се правят необратими инвестиции. Това е добра новина за работните места и лоша за инвестициите и производителността.

Моят пример със завода за рециклиране на картон предполагаше, че несигурността ще потисне инвестициите, но тя не винаги е пречка за тях. Ако разрешението за строеж е напът да изтече, правейки решението „сега или никога”, ще ви се наложи да направите някакво предположение и да изградите нещо. Ако несигурността не бъде разрешена до 2025 г., можете също да решите, че разходите от отлагането са твърде големи и да започнете изграждане незабавно.

Има дори случаи, в които несигурността насърчава изследователските инвестиции: не знаейки какво ще се случи, вие се опитвате да гарантирате, че има на какво да се опрете при всяка бъдеща ситуация. Например, възможността правителството на голяма държава да стане сериозно по отношение на изменението на климата насърчава изследванията на нисковъглеродните технологии.

В такув случай не всяка несигурност намалява инвестициите. Но ако има сценарий, който със сигурност ще замрази плановете на всички, той е следният: важно решение с тежки последици, което се отлага постоянно. Ако това ви напомня за нещо, не сте сами.