Страхът на Тачър от свръхмощна Германия лъха от Brexit

Демаршът на Тачър беше продукт на лична невралгия. Тя никога не се освободи от дълбокото си подозрение към Германия, споделяно от мнозина от нейното поколение от дясното крило на консервативната партия. Дали германците наистина се бяха променили? Не беше ли агресивният експанзионизъм част от националния им характер? Година по-късно тя уволни евроскептичния министър Никълъс Ридли, след като той сравни плановете на ЕС за единна валута с амбициите на Адолф Хитлер. Всъщност тя беше съгласна с него.

Други в Европа също споделяха страховете й. Противопоставянето от студената война със Съветския съюз бе осигурило странна стабилност. Когато Тачър се срещна с френския президент Франсоа Митеран през декември 1989 г., се заговори за новo съглашение, което да обуздае германската власт. Но Митеран скоро разбра, че духът е излязъл от бутилката. Великобритания можеше да се опита да блокира или забави обединението, но Франция вместо това щеше да се стреми да приобщи обединена Германия към една по-интегрирана Европа чрез създаването на обща валута.

Тридесет години по-късно следвоенната трансформация на Германия - нейният твърд пацифизъм и ангажиментите й към демокрацията и международния ред, основан на правила - все още остава незабелязана в голяма част от консервативната партия, поддържаща Brexit. Борис Джонсън се опитва да не прави паралели между амбициите на ЕС и тези на нацистка Германия. Еврото е хегемония по друг начин. Езикът на министър-председателя и този на неговите колеги, поддържащи Brexit е изпълнен с образи, предназначени да извикат спомена за Втората световна война.

Обединението на Германия наистина отбеляза връщането на германския въпрос - в простия смисъл, че превъзхождащата икономическа сила на Германия отново е неизбежен факт. Това, което привържениците на Brexit пропускат, е, че ЕС бе замислен като силна балансираща сила. Гаранцията за сигурност от страна на САЩ, вградена в НАТО, служи на същата цел - подкрепя демократичните устои на европейска Германия вместо на германска Европа.

Brexit преобръща баланса между големите сили в ЕС. Франция се оказва сама като притововес на Германия. Това се случва в момент, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп прави всичко възможно да отслаби НАТО. Снизходителна интерпретация на визитата на Тачър в Москва би казала, че тя е искала да запази сигурността, предлагана от статуквото. Brexit е марш в обратната посока. Ако има някакъв риск от свръх могъща Германия, той се крие в краха на сегашния европейски ред.

По време на полета на VC-10 към Лондон журналистите се присъединиха към Тачър в нейната по-просторна, макар и не луксозна, част от самолета. В единствения път, който си спомням по време на такова пътуване, тя помоли стюардите да отворят шампанско. Тогава тя заговори лирично за голямата смелост на Горбачов да продължи напред с перестройката и гласността. Не се чу и шепот за план, който би отказал на източногерманците тяхната свобода.