Макар че прекият ефект от повишаването на митата върху купувачите все още не оказва значително влияние върху икономиката на САЩ, косвените ефекти чрез отложени корпоративни инвестиции и спадащо бизнес доверие станаха по-очевидни след второто тримесечие на тази година. Колебанията на борсата със сигурност са привлекли вниманието на Тръмп.
С поглед върху перспективите си за преизбиране Тръмп публично упражнява натиск върху Федералния резерви да понижи лихвите и също обмисля намаляване на данъците. Парадоксално е, че всеки път, когато президентът критикува Фед, той дава сигнал на китайците, че се опасява както за американската икономика, така и за оставането си на поста. Със сигурност много фактори определят растежа на американската икономика и президентските избори в САЩ. Все пак шансовете са по-високи първата смислена маслинова клонка да бъде предложена от Вашингтон.
Последният въпрос, който е потенциалната лъжичка катран в кацата с меда, е дали сделката ще бъде трайна. Това включва няколко фактора. Роналд Рейгън имаше запомняща се фраза в ядрените преговори със Съветския съюз: доверете се, но проверете. Проверката за спазването на договореностите е важна и зависи критично от това, което е договорено на първо място. Китайските обещания за намаляване на субсидиите може да бъдат по-лесни за проверка, отколкото ангажиментите за възпиране на китайските компании от кражба на чужда интелектуална собственост. Най-лесен за наблюдение е двустранният търговски баланс, който може да направи търговската сделка привлекателна за някои.
Оценките дали дадена сделка може да е издръжлива се определят също от поведението на всяка страна по време на преговорите. В този смисъл срещите в рамките на Г-20 между Тръмп и Си Дзинпин са значими. Временните сделки, постигнати в Буенос Айрес и Осака, бяха приети от китайците като примирие, докато преговорите напредват. След тези сделки Тръмп повиши митата допълнително, поставяйки под въпрос дали САЩ ще се придържат към евентуална окончателна сделка. Това, съчетано с необходимостта да се защитава по време на президентската кампания в САЩ всяка сделка от неизбежните атаки на демократите, може да е накарало китайските политици да заключат, че САЩ биха се оттеглили от всяко споразумение, сключено преди ноември 2020 г. В такъв случай Пекин може да се запита защо изобщо да сключва сделка?
Има малко основания за оптимизъм. Политиката на ръба ще продължи, докато нещо не наложи сериозно преосмисляне в Пекин или Вашингтон. Плюс това, веднъж като даден въпросът достигне до бюрата на президенти и премиери, други съображения, дори несвързани, имат значение. Например геополитическото съперничество, личното надиграване и споровете за Тайван и Южнокитайско море могат да разпалят напрежението. Тръмп смята, че търговските войни са лесни за печелене. Габриел Гарсия Маркес беше по-точен по въпроса: войните по-лесно започват, отколкото свършват.