Икономистите наричат незаслужените печалби „наем“, правейки изрична аналогия с доходите, получени от собственик на земя. Един източник на наем е монополната власт: Когато една компания не трябва да се сблъсква с натиска на конкуренцията, тя може да повиши цените над оптималното им ниво, за да спечели допълнителни печалби. Индустриалната концентрация в САЩ нараства, тъй като няколко т. нар. суперзвезди поглъщат голям пазарен дял. С увеличаването на концентрацията печалбите заемат по-голям дял от икономическата продукция.
Заздравяването на антитръстовата система е много добра идея, но няма да е достатъчна, за да спре увеличаването на монополните наеми. По-силните профсъюзи и други институции в подкрепа на трудещите се могат да допълнят правните средства.
Но ерата на индустриите на знанието носи нови предизвикателства, за справяне с които по-старите политики са недобре оборудвани. В дигиталната епоха много повече компании имат силни мрежови ефекти, което означава, че колкото повече хората използват даден продукт, толкова по-ценен е той. Facebook е класическият пример: Хората влизат в сайта не защото има най-добрите функции, а защото всички техни приятели са вътре.
Мрежовите ефекти малко приличат на земята, само че са в цифрова форма. Тъй като Facebook успешно окупира пространството на социалната мрежа - нещо като претенция към пуста земя - за по-късните конкуренти е трудно да растат. Това обаче не е невъзможно. По-скорошните платформи като Snap и Pinterest си отвоюваха собствени мрежи и в крайна сметка някой новодошъл може да детронира Facebook по начина, по който компанията на Марк Зукърбърг детронира MySpace. Но силата на мрежовите ефекти за пионерите води до концентрация на пазара и няколко доминиращи компании.
Патентната система е друг източник за извличане на наеми: Правителството позволява на компаниите временен монопол с цел насърчаване на иновациите. Но тъй като новите технологии са склонни да надграждат по-старите, патентите могат да позволят на пионерите да блокират възможната конкуренция и да получават печалби за дълго време.
Съвременните джорджисти трябва да помислят как да преразпределят цифровата земя. Ранните идеи включват регулиране на онлайн платформите, за да се позволи по-голяма конкуренция, реформиране на патентната система и прогресивен корпоративен данък, който се прилага, само когато компаниите имат много високи маржове.
Бизнесът, предприемачите и изобретателите със сигурност влагат много усилия и поемат много рискове, за да създадат нови платформи и патентовани иновации. Но отплатата може да е непропорционална на създадената стойност. Намирането на нови начини за преразпределяне на наемите от дигиталната земя може да помогне за предотвратяване на вредните класови войни.
преди 5 години Точно така стана във Франция. И питаш ли защо? Защото Франция спрямо силата на Гугъл не е ОК. Ако целия ЕС наложи данък Гугъл и ако Гугъл има нормална конкуренция от големи или средни компании в бранша, тогава цените за крайния потребител няма да се увеличат. Фейсбук също е гигантска, тя също трябва да влезне в това допълнителлно облагане. Разберете, че гиганските компании станаха твърде мощни и така те могат да влияят на цели държави, да ги притискат и изнудват с цел да плащат супер малко данъци. Знаеш ли, че компании като Гугъл, Фейсбук, Епъл, Амазон и много други плащат нещо като 2-6% данък в ЕС? Това е защото са регистрирани в държави като Люксембург или Ирландия и отчитат по специален начин печалбите си, така че да се измъкват от този данък! А, всяка европейска компания за маркетинг и реклама плаща по 30-40% данък! Смятайте, братя, смятайте колко е нечестно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Защо трябва да гадаеш, когато има опит. Франция наложи данък Гугъл(мисля 5 %) и резултата е, че цената на рекламите се вдигна почти толкова. В крайна сметка купувача плаща всичко. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години не. думам ти дъще - сещай се снахо е ралтата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Напълно съм съгласен с написаното от теб. Но, тук ти говориш най-вече за малки и средни компании. А, в статията нямат предвид нито малки и средни, нито даже големи. Тук става дума за едни сигурно не повече от 5% от компаниите, които са свръхголеми в определена сфера - технологиите. Така, че статията има смисъл и икономическа логика. Има е практична логика. Шефовете на Гугъл или Фейсбук няма да се откажат от развитието на компанията ако след определени прагове на печалби почнат да плащат още по-големи данъци. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години За това как чуждите правителства финансират опозиционери ще ти повярвам. Вие трoлчoвците очевидно добре познавате схемата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Богатство натрупано чрез собственост на земя е незаслужено според статията защото не произвежда нищо. Тази логика даже и да изглежда на някого добра се разпада веднага след като споменем банките. Технологичните монополи могат да се третират както всеки друг монопол до момента, с антимонополни закони насочени към конктретния случай. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Направо всички да спираме да работим тя държавата ще се погрижи за всички дори и тези дето ги мързи :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Как да се обрагат биткойни питайте руснаците.Сега гонят зназначеният за главен опозиционер Навални за2 000 000 000 рубли получени от Запада през биткойни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар