Как да се облагат технологичните монополи?

Въпросът как да се разпределят плодовете на производството е централен за икономиката. Мнозина възприемат утилитарен (полезен за обществото) подход: нека частният сектор да произвежда каквото иска, а след това да се облагат с данъци богатите, за да се помогне на бедните. Утилитаристите не прекарват много време в безпокойство за това кой какво заслужава. Целта е просто да се увеличи максимално човешкото щастие. Марксистите са склонни да възприемат по-класова гледна точка, вярвайки, че плодовете на производството трябва да принадлежат на работниците, пише Ноа Смит за Bloomberg. 

Хенри Джордж, американски икономист от 19 век, е смятал, че земята е източникът на човешкото неравенство. С нарастването на населението и икономиката, разсъждава той, земята става оскъдна, така че наемите нарастват. Собствениците на земя всъщност не произвеждат нищо, което е от полза за икономиката, но прибират голяма част от стойността, създадена от работниците и бизнеса, които използват земята. По този начин собствеността върху земята е огромен двигател за човешката бедност и концентрацията на незаслужено богатство.

Голяма част от нарастващото неравенство в богатството, документирано от икономиста Тома Пикети, се дължи не на корпоративните печалби, а на нарастващата стойност на земята.

Джордж е вярвал, че е работа на правителството да преразпределя тези незаслужени печалби от собствеността върху земята сред цялото общество. Предпочитаната от него политика за това е данъкът върху стойността на земята, който е като данък върху собствеността, като се освобождават от облагане полезни постройки или други подобрения, които са изградени върху земята. Век по-късно икономистите започват да осъзнават, че данъците върху стойността на земята са много ефикасен начин за финансиране на услуги на местната власт като образованието.

Данъкът върху стойността на земята е проста, елегантна политика на хартия, но е трудна за осъществяване. Някои икономисти, обучени в традицията на джорджистите, се съсредоточават върху по-преките средства за преразпределяне на богатството, спечелено от земята. Например Улф Ладежински, който е служил като съветник на правителствата на Япония и Тайван в следвоенните години, разработва всеобхватни програми за аграрна реформа. Някои отдават на тези програми бурното икономическо развитие в Източна Азия, както и създаването на усещане за справедливост, което е намалило желанието за комунистически революции.

В наши дни неоджорджистките идеи са насочени по-скоро към градската земя, а не към земеделската. Тъй като икономиката на знанието става все по-важна, високоплатени работници се насочват към градовете, което вдига наемите. Жилищните кооперации, общественото настаняване и програмите за подпомагане на хората с по-ниски доходи да купуват къщи са все начини за преразпределение на градската земя.

Малко е вероятно обаче поземлената реформа и данъчното облагане сами по себе си да са достатъчни, за да накарат американците да почувстват, че живеят в справедливо общество. Тъй като собствениците на няколко доминиращи компании натрупват грандиозни печалби, си струва да попитаме дали тези компании имат някои предимства, които, като земята, им позволяват да реализират печалба непропорционална на стойността, която създават. Патентите и собствеността върху онлайн платформите може да са два такива актива.