Brexit: Какво следва?

В събота британският парламент принуди премиера Борис Джонсън да поиска отлагане на излизането на Великобритания от ЕС. В опит да предвидим какво ще се случи, даваме отговори на най-важните въпроси.

Какво точно бе решението на парламента?

322 евродепутати гласуваха в подкрепа на поправка, замразяваща одобрението за сделката за Brexit, докато не се представи необходимото законодателство за прилагането ѝ на практика. Т.нар. поправка "Летуин", внесена от депутата Оливър Летуин, всъщност бе предназначена да гарантира, че Джонсън ще спази условията на закона „Бен“, който изисква премиерът да поиска отлагане на Brexit и му дава срок до вечерта на събота да изпрати писмо с такова искане.


 Според поправката парламентът ще гласува сделката на Джонсън едва когато бъде приет целият законодателен пакет, необходим за излизането от ЕС. Предисторията на всичко това се крие в опасението, че в противен случай Великобритания би могла да напусне ЕС без споразумение.

Веднага след гласуването обаче Джонсън заяви, че няма да води преговори с Европейския съюз за удължаване на срока. Вместо това той щял да продължи да води кампания за излизане на 31 октомври. За тази цел той ще вкара в парламента за ратифициране закона за споразумението през тази седмица.

Защо Джонсън е задължен да поиска удължаване?

Още в началото на септември Камарата на общините гласува в подкрепа на законопроекта на депутата лейбърист Хилари Бен, който трябва да принуди Джонсън да удължи срока, ако до 19 октомври не бъде ратифицирано споразумение за излизане на Brexit от британския парламент. Затова Джонсън трябваше да подаде молба до ЕС за по-нататъшно отлагане на датата на оттегляне тази събота и да изпрати писмо до Брюксел до 24 часа.

Малко след полунощ българско време председателят на Съвета на ЕС Доналд Туск обяви в Twitter, че искането на правителството на Обединеното кралство за отлагане на  Brexit  е пристигнало в Брюксел. Преди това няколко британски медии и информационни агенции последователно съобщиха, че Джонсън ще поиска удължаване на срока.

Ако премиерът не беше спазил това изискване и беше нарушил закона, той щеше да подлежи на наказателно преследване. Депутатите от Камарата на общините обявиха, че в този случай ще принудят правителството по съдебен път да подаде искане за удължаване.

Какво точно изпрати премиерът на ЕС?

Председателят на Европейския съвет е получил три писма от Лондон, потвърди източник от ЕС - неподписано от премиера ксерокопие на законодателния текст, задължаващ правителството да поиска отлагане с три месеца, обяснителна бележка от посланика на Великобритания в ЕС Тим Бароу, че документът се изпраща изрично по инициатива на парламента, и лично писмо, вече с премиерския подпис, в което той заявява, че не желае отсрочка.

„Въпреки че бих искал друг резултат на парламентарното гласуване в събота, правителството ще продължи с ратификацията и представянето на необходимото законодателство в началото на следващата седмица. Оставам уверен, че ще завършим този процес до 31 октомври. Дадох ясно да се разбере, след като станах премиер, че допълнителна отсрочка ще навреди на интересите на Великобритания и на партньорите ни от ЕС, както и на връзките между нас", пише премиерът. 

Как ще реагира ЕС?

Държавите членки на ЕС няма веднага да вземат решение по британското искане за отмяна на Brexit. Европейският преговарящ Мишел Барние заяви в неделя след среща с посланиците на ЕС в Брюксел, че Доналд Туск ще се консултира с държавите членки „в следващите дни“. Посланиците са били запознати с искането за отлагане, заяви дипломат в Брюксел. Решението ще включва „по-нататъшно развитие на британската тема".

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер поиска бързо обяснение от Лондон след гласуването. „От правителството на Обединеното кралство зависи да ни информира възможно най-скоро за следващите стъпки", каза говорителят на Юнкер Мина Андреева.

Юнкер вече беше заявил на срещата на върха на ЕС в Брюксел в четвъртък, че не е необходимо по-нататъшно отлагане на излизането. Канцлерът Ангела Меркел обаче не иска да изключва забавяне. Може да се предположи, че ЕС няма да откаже, ако Великобритания отново поиска повече време за напускане. ЕС винаги е посочвал, че е важно да се избягва излизане без sспоразумения.

Френският президент Еманюел Макрон, от друга страна е заявил в телефонен разговор с Джонсън, че сега е необходимо "бързо изясняване на британската позиция по споразумението". Макрон също така е казал: „Забавянето не би било в интерес на никого“.

Какво следва сега?

Въпреки писмото на британското правителство за удължаване на Brexit се очаква премиерът Джонсън да вкара сделката си за гласуване в Камарата на общините в началото на тази седмица. Външният министър Доминик Рааб обяви допълнителни разговори със Северноирландската демократична юнионистка партия (DUP), която досега отхвърля сделката за Brexit. Той ще провери дали може да предложи допълнителни уверения за DUP, но смята, че правителството има достатъчна подкрепа на договора с ЕС.

Ако мнозинството от депутатите гласуват в подкрепа на споразумението с ЕС, Джонсън може да оттегли заявлението за забавяне и процесът по Brexit може да продължи, както е планирано - до 31 октомври. Председателят на британския парламент Джон Беркоу ще реши в понеделник дали ще позволи на правителството да подложи сделката за Brexit на гласуване.

Но ако Парламентът гласува против споразумението, всичко е възможно. Единственото сигурно нещо е, че има заявление до ЕС за отлагане на излизането. Възможно е британският парламент след това да проправи пътя за предсрочни избори.

Джонсън също може да се сблъска с правен спор заради писмата си. От понеделник шотландски съд ще разгледа „дали премиерът не е спазил закона и обещанията, които е направил пред съда“, заяви депутатката от долната камара на Шотландската националистическапартия Джоана Чери. Същият съд обяви плана на Джонсън да изпрати Парламента в петседмична принудителна почивка през септември за недопустим.