Няма нищо радостно в сделката на Борис Джонсън за Brexit

Сделката, която британският премиер Борис Джонъсн успя да договори с Европейския съюз, със сигурност не е най-лошият възможен сценарий за край на дългата сага в преговорите за Brexit. За жалост обаче това е най-доброто, което можем да кажем за нея, се казва в редакционен коментар на Bloomberg.

Джонсън обеща да подобри споразумението за излизане от блока, постигнато от неговата предшественичка Тереза Мей и може би донякъде успя. Неговата сделка замества омразния предпазен механизъм за територията на цяла Великобритания с такъв, който да важи само за Северна Ирландия, оставяйки региона в европейския единен пазар; налага митнически граници в Ирландско море, избягвайки и там фактическа граница с Ирландия и предлага сложна правна система за законодателите, която предлага възможност за евентуално излизане от сделката.

Този подход решава или отбягва някои дилеми, което накараха парламента да отхвърли сделката на Мей три поредни пъти. И със сигурност е много по-добре от варианта с хаотичен и скъпоструващ Brexit без споразумение.

Но дори и в този случай няма повод за празненство. Отказвайки се от митническия съюз и изоставяйки ангажимента на Мей за близки търговски отношения, това още повече ще отдалечи Великобритания от ЕС и ще доведе до повече разходи и ограничения. Според изчисленията на инициативата „The UK in a Changing Europe“, които се основават на заявени от правителството цели, британският брутен вътрешен продукт на глава от населението може да намалее с над 6% за 10 години – само малко по-добре от варианта на Brexit без сделка.

Логиката на този подход е тази, че Великобритания, свободна от настойчивите ограничения на ЕС, ще може да сключва свои собствени търговски сделки с целия свят. Има обаче причини за скептицизъм. От приблизително 40-те сделки за свободна търговия, които ЕС е сключил, Великобритания досега е успяла да се възползва от едва 15. И според собствените изчисления на правителството допълнителните споразумения вероятно ще прибавят още едва около 0,7% към брутния вътрешен продукт в дългосрочен план.

По-опасното е, че сделката на Джонсън може да постави ограничения и върху британския съюз. Шотландия може да поиска сходно отношение като това към Северна Ирландия или дори отново да потърси независимост. Идеята за обединена Ирландия може да стане още по-непреодолима с отдалечаването между Великобритания и Северна Ирландия. Но и много уелсци сега са на мнение, че независимостта ще е за предпочитане пред това да напуснат ЕС – настроения, които биха могли да се засилят, щом Великобритания стане все по-малко конкурентоспособна.

На фона на наближаването на крайната дата 31 октомври британският парламент ще заседава в събота, за да разгледа споразумението. Шансовете са незначителни. Демократичната юнионистка партия, която подкрепя привидното мнозинство на Джонсън, вече го отхвърли. Крайните привърженици на Brexit може да я намерят за недостатъчна. Според Найджъл Фараж сделката „не е Brexit”. Така може да се окаже, че Джонсън ще трябва да иска подкрепа от бивши тори, които наскоро изгони от партията.

Най-добрият път напред би бил депутатите да пискат споразумението – ако бъде прието, да бъде и ратифицирано с втори референдум. Това би придало демократична легитимност на пазаренето, което сега изглежда много различно от това, което първоначално бе обещано. Това може да даде на избирателите информиран избор, след като вече плюсовете и минусите са ясни. Това ще направи споразумението и по-устойчиво, тъй като на Великобритания и ЕС им предстоят много месеци на изтощителни разговори за бъдещите си отношения.

Сделката на Джонсън може и да е избегнала най-лошото. Но едно от нещата, което не може да се скрие е това, че Brexit си остава ужасна идея.