Със застоя на разширяването ЕС тласка страните от Западните Балкани към Русия

Анализаторите намират за тревожен факта, че институциите на ЕС и НАТО не реагират на поведението на Хърватия по отношение на Босна и Херцеговина и Сърбия.

В анализа се подчертава, че в Нови Сад на 10 октомври 2019 г. се проведе тристранна среща между президента на Сърбия Александър Вучич и премиерите на Северна Македония и Албания Зоран Заев и Еди Рама. Между трите държави беше подписана декларация за мерки за създаване на „малък Шенген“. Тази декларация трябва да помогне на целия регион на Западните Балкани да започне да функционира в рамките на четири ключови свободи - на движение на капитали, стоки, услуги и хора.

Съвместната декларация предвижда премахване на контрола на държавните граници и други пречки с цел опростяване движението в региона до 2021 г. Ще се даде възможност на гражданите да пътуват в региона само с лична карта, както и да намерят работа навсякъде, ако имат сертификат за квалификация.

Декларацията също предвижда признаване на дипломите в региона, както и по-добро сътрудничество в борбата с организираната престъпност и подкрепа в случаи на природни бедствия.

Президентът на Сърбия Александър Вучич покани всички от т.нар. Балканска шестица да приемат документа за „малкия Шенген“, независимо от различията им във връзка с признаването на Косово. Премиерът на Северна Македония Зоран Заев също заяви, че към инициативата за икономическа мрежа на страните от региона трябва да се присъединят всичките шест държави от Западните Балкани (Сърбия, Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово).

Миналата седмица президентът на Сърбия Вучич проведе в Белград тристранна среща Сърбия-Турция-Босна и Херцеговина и беше положена общата основа за започване на работата по магистрала Белград - Сараево, един от важните инфраструктурни проекти в региона. Експертите смятат, че това са нови положителни моменти, идващи от Сърбия и нейния президент Александър Вучич, които трябва да бъдат приветствани и подкрепяни от ЕС, за да продължи и допълнително да засили тази тенденция на сътрудничество.

Анализаторите смятат, че страните от Западните Балкани трябва да установят силна политическа, икономическа, културна и всяка друга форма на сътрудничество и да действат съвместно спрямо ЕС като група държави с ясно определени изисквания. Що се отнася до разширяването на ЕС, е необходимо да се уточни кога ще се извърши то, тъй като не може процесът да се отлага за неопределено време, подчертава се в анализа.

Важно е да се подчертае, че регионалното сътрудничество не означава, че страните от региона са се отказали от своя европейски път и членството в ЕС, което Черна гора изразява като своя загриженост.

Държавите от региона биха могли да черпят опит от Вишеградската четворка (Унгария, Полша, Чехия и Словакия), които много често действат съвместно в рамките на ЕС с ясно изразени искания и нагласи.

На срещата на върха на ЕС на 17 и 18 октомври се очаква да се вземе решение за датата на започване на преговорите за присъединяване към ЕС на Северна Македония и Албания. Въпреки че някои държави членки са скептични, в крайна сметка само Франция остана да одобри началото на преговорите.

Анализаторите смятат, че страните членки на ЕС, включително Франция, трябва да покажат визия за разширяването, защото ако разширяването не се беше случило в миналото, ЕС никога нямаше да се развие в такава уважавана регионална интеграция. Това е особено важно при обстоятелства, когато други държави се опитват да упражняват силно влияние в Западните Балкани, преди всичко Русия, Китай и Турция. Колебанието на ЕС може да има стратегически последици в Западните Балкани и поради несигурността относно членството и натиска от страна на местната общественост някои държави могат да променят своята геополитическа си ориентация.

В анализа се подчертава, че резервите на Франция и на нейния президент Еманюел Макрон, когато става въпрос за определянето на датите за започване на преговори за ЕС със Северна Македония и Албания, показват още един абсурд на европейската политика. По-конкретно партията на Макрон „La République En Marche“ е член на Алианса на либералите и демократите в Европейския парламент (ALDE), които са категорични привърженици на разширяването на ЕС към региона на Западните Балкани.

В допълнение към въпроса за стабилността в региона на Западните Балкани, започването на преговорите засяга и доверието към европейските лидери, след като на срещата на върха на ЕС през юни 2018 г. те решиха, че ще определят конкретна дата през 2019 г., ако Албания и Северна Македония отговарят на условията за началото на преговорите. И за двете страни и особено за Северна Македония това е постигнато.