Валутният съюз в центъра на европейския проект е незавършен

Сега би бил добър момент. Лагард, която следващия месец поема поста от Драги, знае от горчивия си опит какво се нуждае от поправяне в еврозоната. По някакъв начин Brexit също помага - както чрез изтъкване на разходите от разцеплението, така и чрез отстраняването на един противник на европейската интеграция. Бавният икономически растеж подчертава необходимостта от координирана фискална политика. А рязката промяна в търговската политика на САЩ - от насърчаване на глобалната търговия до нейното заглушаване - предизвиква европейските нации да се обединят и защитават своите интереси.

Естествено, препятствията изобилстват - особено в Германия, където политиците виждат каквото и да било движение към по-голямо споделяне на риска като анатема. Имайки предвид това, идващият президент на Европейската комисия, дългогодишният член на германския кабинет Урсула фон дер Лайен, е в по-добро положение от предшествениците си да направлява политиката на страната си.

Почти всички признават какво трябва да се направи. Ето основните елементи, заимствани от скорошно предложение на група френски и немски икономисти:

Завършване на банковия съюз. Въвеждане на взаимно застраховане на депозитите и заделяне на достатъчно публични средства за рекапитализиране на банките, когато е необходимо, така че хората да възприемат еврото, депозирано в Германия, като еквивалентно на еврото, депозирано в, да речем, Гърция или Италия. За да е сигурно, че с такива гаранции не се злоупотребява, банките трябва да работят с достатъчно капитал за абсорбиране на загуби и да ограничат инвестициите си в облигации на своите правителства. Трябва да се даде повече власт и независимост на субектите, отговорни за финансовата система - като Единния съвет за преструктуриране (на банки в затруднение) - така че европейските лидери да не трябва да свикват спешна среща на върха всеки път, когато банка изпитва проблеми.

Трябва да се споделят повече фискални рискове. Да се създаде стабилизационен фонд на еврозоната, който да събира вноски във времена на бум и да предоставя спешна помощ за членки, преживели тежки рецесии. За да се приложат разумни политики, трябва да се създаде независим съвет, който да установи ограничения на разходите, извън които правителствата ще трябва да финансират харчовете с по-рискови облигации, създавайки пазарен натиск, за да поддържат финансите си в ред. Най-накрая, трябва да се изгради механизъм за държавни банкрути, който автоматично налага загубите, за да се предотврати използването на публични средства от еврозоната за спасяване на частни кредитори (както се случи в Гърция).

Трябва да се разрушат бариерите пред свободното движение на капитали в Европа. Да се овласти Европейският орган за ценни книжа и пазари да хармонизира финансовите и  счетоводните  правила, както и тези за несъстоятелността, с цел насърчаване на хората да инвестират - и по този начин да диверсифицират риска - зад граница.

Без съмнение това е дълъг списък, особено за Европа, чиито народи и лидери страдат от умора от кризата. Независимо от това те трябва да се събудят. В следващата криза Лагард няма да може да направи сама това, което се изисква. По-добре правителствата да преодолеят тази мудност сега, отколкото по време на нова спешна ситуация, която може да тества оцеляването на европейския проект.