Ердоган блъфира - няма да пусне бежанците в Европа

В четвъртък турският президент Реджеп Тайип Ердоган заплаши, че ще "отвори портите" към Европа за сирийските бежанци, временно настанени в Турция, освен ако Европейският съюз не спре с острите си критики към военната му операция срещу кюрдите от северна Сирия. Заплахата обаче не е нова и Ердоган не е по-склонен от преди да я изпълни. Вместо това той вероятно ще тласка бежанците в обратна посока, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.

През март 2016 г. Турция подписа споразумение за реадмисия с ЕС, което позволява на европейците да връщат всички имигранти без документи, пристигащи от Турция, обратно в тази страна. В замяна ЕС предложи 3 милиарда евро помощ незабавно и още 3 милиарда евро до края на 2018 г. Сделката беше ключов елемент в хаотичните, но в крайна сметка ефективни европейски усилия за намаляване на притока на търсещите убежище от разкъсаната от войната Сирия и други страни от Близкия Изток и Африка. 

В годините след подписването на споразумението ЕС върна на Турция само около 2% от търсещите убежище, пристигнали на гръцките острови. За да не бъдат изпратени обратно, бежанците започнаха да кандидатстват за убежище на островите, а не да чакат да стигнат до предвидените от тях дестинации като Германия. Гърция е хронично неспособна да се справи с опашката от молби за убежище и сега островите са дом на мизерни, препълнени бежански лагери с повече от 30 000 души.

Стойността на сделката обаче не беше толкова в действителните реадмисии, а в желанието на Турция да приюти огромен брой бежанци, осигурявайки им достатъчно прилични условия, за да не отплават за Гърция. В момента в Турция има почти 3,7 милиона сирийски бежанци. Ердоган твърди, че Турция е изхарчила 40 милиарда долара за издръжката им, много повече от 7-те милиарда долара помощ, която според него страната е получила от останалия свят.

Ердоган започна да заплашва, че ще отвори вратите за бежанците месеци след подписването на споразумението за реадмисия. Дори през 2016 г. той усети, че помощта на ЕС, използвана например за училища на децатата на бежанците, не идва достатъчно бързо. Наскоро заплахите станаха по-чести, тъй като сирийците - получили само временна защита, а не пълен статут на бежанци - стават все по-непопулярни в икономически затруднената Турция. През юли Турция дори обяви прекратяване на споразумението за реадмисия в отговор на (доста слабите) санкции на ЕС заради турските сондажи за газ в спорни води в близост до Кипър. Всъщност няма значение какъв е настоящият предлог за отваряне на портите. Ердоган трябва да се отърве поне от част от сирийците.

Последният план на Ердоган е да премести до 2 милиона бежанци в специално създадена "безопасна зона" по протежение на турската граница в Сирия. Това изисква да се изтласкат кюрдите от Сирийските демократични сили на 30 километра от границата. Двете цели на настоящата турска военна офанзива, осъдена от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и от европейските правителства, са да се увеличи сигурността на границите чрез отблъскване на враждебните кюрди и да се измъкнат сирийците от турска земя.

Планът, разбира се, не е популярен сред защитниците на човешките права и европейските правителства: Една хуманитарна катастрофа не се разрешава чрез създаването на друга. Но сериозните действия срещу натовска Турция са трудни и към този момент европейското осъждане не е повече от шум.

Такива са обаче и заплахите на Ердоган. Той може да кара бежанци до сирийската граница, както вече направи с онези, които не успяха да се регистрират, и може да ги разположи в райони, превзети от турските войски в Сирия. Но не може да ги качи на кораби и да ги изпрати в Гърция. Подобни действия от страна на неговото правителство вероятно биха сложили край, поне временно, на митническия съюз на Турция с ЕС, което ще изостри икономическите й проблеми, а и Европа вероятно ще отблъсне корабите, така или иначе.

„Отварянето на портите“ означава основно да не се пречи на бежанците да заминат за Европа доброволно или на трафикантите на хора да въртят бизнес по средиземноморския бряг на Турция. Напоследък обаче Турция не прави много за спиране преминаването на мигранти: Повече месечни пристигания са регистрирани на островите в Егейско море от лятото, отколкото когато и да било през последните две години.

Малко вероятно е много повече хора да искат да поемат това пътуване. Към момента условията в лагерите на Егейските острови са добре познати на сирийците, живеещи в Турция. Предвид бавното темпо, с което Гърция обработва молбите им за убежище, бъдещето е мрачно за тези, които прекосяват морето. А Европа може да понесе настоящото увеличение на пристигащите, дори ако това означава да се облекчи тежестта върху Гърция, като се разселят още няколко хиляди души на Стария континент.

Ердоган всъщност не е ефективен пазач, когато става въпрос за притока на бежанци в Европа. В действителност военната му операция в Сирия може да предизвика порой от кюрди,  търсещи убежище в Европа по други маршрути. Споразумението за реадмисия е изпълнило своята цел и ЕС не трябва да се придържа към него. Може би отказът от тази сделка ще усмири Ердоган: Той ще бъде принуден да се преориентира от изнудване на Европа към спасяване на най-важните икономически отношения на страната си.