5 големи риска, които тежат над крехката световна икономика

Протестите в Хонконг

Гражданските вълнения в Хонконг продължават повече от четири месеца. Те започнаха като опозиция на законопроекта за екстрадиция в Китай, но прераснаха в движение, които има по-широки искания, включително за реформи, и се страхува все повече от силната ръка на Пекин. Насилието и големите протести ужасяват наблюдателите и изглежда има малък шанс лидерът на Хонконг Кари Лам да потуши гнева.

Хонконг е ключов финансов и търговски център. Банката за международни разплащания изчисли, че на града са се паднали валутни трансакции за 437 млрд. долара през 2016 г. Мястото е важно и заради износа, тъй като доставя стоки по целия свят от своето пристанище.

Финансовият център служи и като вход и изход в китайската икономика, тъй като банките, базирани там, насочват капитали от международни инвеститори.

Продължаващото гражданско недоволство може да засегне икономиките по целия свят. Западни фирми биха могли да преосмислят идеите си за прехвърляне на служители и капитали в Хонконг, особено след яркия пример с Cathay Pacific. Под натиска на Пекин главният изпълнителен директор на авиокомпанията беше принуден да подаде оставка. Това се случи, след като бе установено, че част от служителите на компанията, включително пилоти, са участвали в протестите.

Ако Китай реши да затегне още повече хватката си, тогава бъдещето на споразумението „една държава, две системи", което влезе в сила през 1997 г., може да бъде поставено под въпрос.

Заразяване от Аржентина

В началото на 2019 г. известният инвеститор Марк Мобиус обяви, че фирмата му ще стои далече от Аржентина. „Качеството на живота спадна, нивото на образованието падна и все още не сме доволни от макроикономическата ситуация“, заяви той. По думите му той самият би преразгледал решението си, само ако президентът Маурисио Макри получи силен мандат на предстоящите избори. Първичното гласуване през август доведе до тежка загуба за Макри и пазарът последва примера на Мобиус, запътвайки се към изхода. 

Аржентинската борса се срина с над 30% в дните след шокиращия резултат. Данни сочат, че това е най-големият подобен пазарен спад в някоя страна от 1950 г. Веднага след изненадващите резултати от гласуването стойността на песото се сви с 15 на сто спрямо щатския долар.

Това ще оскъпи кредитите в долари. Същевременно дългът на страната нарасна значително. Аржентина ще наложи валутен контрол до края на 2019 г., за да ограничи загубите и иска Международният валутен фонд да облекчи плащанията по дълга.

Андреа Янели, инвестиционен директор на Fidelity International, коментира пред CNBC през август, че очаква „заразяване“ и на други страни.

Падането на „любимия диктатор“ на Тръмп

През септември няколко медии по света отразиха демонстрациите срещу египетското правителство, които се проведоха в редица градове, включително Александрия и столицата Кайро. Протестите са незаконни в Египет, освен ако нямат одобрение от правителството. Това е така от 2013 г., когато беше организиран военният преврат срещу Мохамед Морси. Самият Морси почина по време на съдебния си процес през юни тази година.

Протестите имаха директен ефект върху египетската борса и доведоха до 11% спад, който заличи ръста за тази година, тъй като инвеститорите грабнаха печалбата си и избягаха.

Анализаторът на Goldman Sachs Фарук Суса посочи през септември, че негативното влияние върху египетските рискови активи може да е по-сериозно, ако политическата нестабилност продължи.

Данните на властите в САЩ показват, че преките инвестиции на страната в Египет възлизат на 21,8 млрд. долара, като изглежда отношенията между двете страни се подобряват напоследък. Твърди се, че президентът Тръмп е попитал: „Къде е любимият ми диктатор?“, докато е чакал да се види със Сиси на срещата на Г-7 през август.

Сиси обаче укрепва връзките си със съседна Саудитска Арабия. Всеки опит за отстраняването му вероятно би довел до нарастване на напрежението, поне в краткосрочен план, между Рияд и Кайро. Търговците на петрол ще следят много внимателно всичко това.