Великобритания се нуждае от нова фискална и монетарна рамка

Преди края на годината Великобритания трябва да има избори, бюджет и нова фискална рамка. Аз твърдя, че нацията може да си позволи да облекчи действащите правила, обещавайки да намали тежестта на публичния дълг в нормални времена, стига допълнителните инвестиции да бъдат подложени на експертен контрол. Но ние също трябва да помислим за пренаписването на правилата в Обединеното кралство за времена на икономически трудности, пише Крис Джайлс за Financial Times.

Както неотдавна се аргументира Resolution Foundation, с лихвени проценти близки до нулата паричните инструменти за стимулиране на икономиката вече не разполагат с много сила и разчитането само на тях „рискува по-дълбока, по-продължителна и по-болезнена рецесия“. Фискалната политика трябва да играе нова и категорична роля, когато настъпи следващата рецесия.

Проблемът е в изработването на разумна нова рамка, като се използват фискални инструменти, които запазват съгласуваното разделение на икономическите сили в Обединеното кралство. Това дава оперативна независимост на Английската централна банка (АЦБ) да смекчава крайностите на икономическия цикъл, да оставя решенията за облагането и разходите на избрани представители и да възлага на Службата за бюджетна отговорност (СБО) отчитането на устойчивостта на публичните финанси и гарантирането на честни прогнози.

В момента в правителствената харта за бюджетна отговорност се казва, че Министерството на финансите може да преразглежда фискалните си правила „в случай на значителен негативен шок за икономиката на Обединеното кралство“. Лейбъристката партия пък предложи правило за фискално доверие през 2017 г., което може да бъде отменено от Комисията за парична политика (КПП) на АЦБ. И двете са недостатъчни. Правителственият стимул за действия е неправилно дефиниран, докато лейбъристите разчитат членовете на КПП да останат пасивни. И двете не казват нищо за това какво следва.

Изхождайки от работата на Ъдеър Търнър, бивш шеф на Регулатора за финансови услуги, и учените Джонатан Портес и Саймън Рен-Люис, е възможно да се очертае план за нова рамка, която да включва изрична роля за дискреционния фискален стимул.

Решението е да се прехвърли към КПП както решението за използване на фискалната политика при икономически спад, така и определянето на необходимия размер на фискалния стимул. По този начин оперативно независимата АЦБ ще запази ролята си на орган, който изглажда икономическия цикъл и поддържа подходящо ниво на инфлацията.

Но КПП не трябва да осъществява оперативно фискалния стимул, оставяйки тази задача на министъра на финансите, който на практика би получил временен бюджет, който да похарчи своевременно. Тъй като би било лудост да се обвържат заплащането в публичния сектор или разходите за жизненоважна инфраструктура с капризите на икономическия цикъл, инструментите, с които разполага финансовият министър, следва да бъдат временни намаления на данъците.

Доколкото е възможно данъчните мерки трябва да насърчат вътрешното потребление, така че най-добрите фискални лостове са данъкът върху добавената стойност при услугите и отстъпките от общинския данък. Първите мерки биха били силно концентрирани върху вътрешното търсене, докато вторите биха използвали присъщия регресивен характер на общинския данък, за да осигурят допълнителна разходна мощ преимуществено на по-бедните домакинства.

Ролята на СБО ще бъде непроменена. Тя ще изготвя независими прогнози, предпазени от свръх оптимизма на Министерството на финансите и АЦБ. Тя също така ще продължи да отчита устойчивостта на публичните финанси в свят, в който фискалните лостове се използват за стабилизиране. Тъй като дефицитът вероятно ще бъде по-голям при икономически спадове, тези доклади трябва да подтикнат правителството да планира по-големи излишъци в нормални времена, така че да може да поддържа балансиран бюджет през целия цикъл.

Прилагането на нова фискална и монетарна рамка по описания начин би могло да получи подкрепата на различни партии. В тези предложения няма нищо, което би попречило на политическите партии да имат много различно отношение към благоразумието в публичните финанси и нивата на данъчно облагане и публични разходи. Така че с достатъчно воля това би могло да стане. Още по-добре е, че напредъкът в тази посока би показал, че въпреки неволите на Brexit, има области, в които Великобритания все още може да води света.