Неравенството е избор, а не неизбежност

Всъщност подкрепата за преразпределението нараства дори по-бързо, отколкото Пикети признава, особено в САЩ. Два пъти повече американци сега изпитват по-голямо недоверие, отколкото възхищение към милиардерите, според проучване на HuffPost/YouGov. Милениалите са особено подозрителни към успеха.

Дясноцентристките партии на запад възприеха популизма, защото тяхната история за ниски данъци и малко държава вече не се продаваше. Десният популизъм говори за днешното анти-елитарно и анти-меритократично настроение.

Популизмът обаче умишлено пренасочва дебата от собствеността към това, което Пикети нарича „предел” (а други биха нарекли граници). Това оставя празнина на политическия пазар за идеите на преразпределението. Сега сме на кръстопът, подобен на този около 1900 г., когато крайното неравенство помогна за създаването на социалдемократически и комунистически партии.

Пикети излага нова програма за преразпределение. Той призовава за „образователна справедливост“ - по същество харченето на еднаква сума за образованието на всеки човек. Той е за това да се даде на работниците решаваща дума за управлението на техните компании, както в Германия и Швеция. Но основното му предложение е за данъци върху богатството.

Далеч от премахването на собствеността, Пикети иска да я разпространи към долната половина на населението по богатство, която дори в заможните страни никога не е притежавала много. За да се направи това, казва той, е необходимо предефинирането на частната собственост като „временна“ и ограничена: можете да й се наслаждавате през целия си живот в умерени количества.

Пикети предлага данък върху богатството от 90 на сто за милиардерите. От постъпленията страна като Франция може да предостави на всеки гражданин доверителен фонд на стойност около 120 000 евро на възраст 25 години. Много високите данъчни ставки, отбелязва той, не пречеха на бързия растеж през периода 1950-80 г.

Уорън (съветвана от икономисти, които работят с Пикети) предлага годишни данъци от 2 на сто върху имуществото на домакинствата над 50 милиона долара и 3 на сто за милиардерите. Тя прогнозира, че това ще засегне 75 000 домакинства и ще донесе приходи от 2,75 трилиона долара за 10 години. Анкетите сочат, че повечето американци харесват идеята.

Парадоксално е, че плутократичните САЩ може да са идеален терен за данък върху богатството. Марк Стейбил, икономист от Insead, изтъква следното: първо, богатите американци сега са толкова заможни, че дори Уорън да улови само малка част от богатството им, това може да се окаже много; второ, американците се облагат с данъци според гражданството си, така че преместването на богатството им в чужбина няма да ги спаси (а Уорън би наложила огромен данък на всеки, който се откаже от паспорта си); накрая, благодарение на SwissLeaks и Панамските документи научихме много за това как богатите крият пари.

Защитниците на неравенството ще излязат с обичайните оправдания, но сега е най-добрият шанс за преразпределителите.