Наследството от последната голяма имиграционна ревизия в Япония отпреди три десетилетия е спорно. След като икономиката на страната тогава процъфтяваше, потомците на японци, напуснали страната предимно през 19 век в посока Латинска Америка, желаеха силно да се завърнат. Правителството отвори обятията си за четвърт милион от т. нар. Никейджин, поставяйки малко условия.
Практическите предизвикателства обаче бяха значителни. Малко говореха японски, много работеха без здравно осигуряване, а бягството от училище сред децата бе широко разпространено, според изследване на Джуничи Гото от университета в Кобе. Към 2008 г., в разгара на световната финансова криза, правителството субсидираше Никейджин да напуснат страната.
Трудностите на диаспората се появиха в разговорите като предупреждение за това какво може да се обърка. Има обаче две големи условности. Първата е, че политиката бе разработена в период на бум. Скоро след това известният японски икономически балон започна да се спихва. Още по-важното е, че броят на работещите в Япония все още не беше започнал да се свива. Ако страната е готова да предприеме значителни промени в имиграцията в добри времена, представете си какво може да направи тя, когато нуждата наистина е належаща.
Вече има някои обнадеждаващи знаци. Езиковите тестове за чуждестранни работници са съобразени повече с нуждите на бизнеса. Изпитите се провеждат както в Япония, така и в чужбина и са насочени към практическия живот в Япония, без отчетливия академичен уклон на предишните версии. Това трябва да бъде адмирирано - има по-малко възможности да се използва тестването като основание да не се допускат имигрантите.
Най-трудната част за трансформацията на работната сила в Япония може да бъде начинът, по който я наричате. Дискусията бързо се разпадна, когато аз използвах думата „имиграция“. Струва си да се спомене, че до средата на следващото десетилетие - когато следвоенните бейби бумъри в Япония навършат 75 години - натискът върху родната работна сила ще бъде толкова голям, че имиграцията сама не би понесла тежестта. Включването на повече местни жители в работната сила и увеличаването на производителността ще бъдат също толкова важни, написаха през май Изуми Девалиер и Такаясу Кудо от BAML.
Макар че в момента имигрантите са само 2% от населението, Япония се превръща в нация от такива, както казва Кеизо Ямаваки, преподавател от университета в Мейджи. Японците може би се обединяват около тази идея, макар и да не я изразяват гласно.