Как се справя с високите цени най-големият вносител на петрол в света?

Дори ако повярваме на твърденията на Саудитска Арабия за това колко плавно протича процесът на възстановяване след атаките с дронове срещу нейните петролни съоръжения, което няма как да бъде, алиансът между Иран и хусите демонстрира, че при желание от своя страна, може да порази саудитските съоръжения отново, пише Саймън Уоткинс за Oilprice.

„Военните оценки предполагат, че при подобни атаки е изключително трудно“ да бъде постигната ефективна защита и пазарът не може да прецени дългосрочния ефект от атаките, споделя Евгения Викторино, ръководител на звеното за азиатска стратегия към базираната в Сингапур компания SEB.

Взимайки под внимание това, както и факта, че Китай е най-големият вносител на петрол в света, възникват следните два въпроса: как се позиционира Китай във влошените пазарни условия и как ще се отрази на страната това на фона на продължаващата търговска война със САЩ? 

Ръстът на китайския внос на петрол остава стабилен, като през 2018 г. страната внася 462 млрд. метрични тона суров петрол, което е 10-процентен ръст спрямо предходната година.

В същото време вътрешното търсене на този ресурс продължава да се покачва, докато Китай се стреми да увеличи своите стратегически петролни резерви чрез разширяване на различните канали въпреки краткосрочните фактори като санкциите на САЩ срещу конкретни страни.

„Петте основни източника на внос на петрол за Китай в момента съставляват 55 на сто от общия внос на суров петрол спрямо 60% през 2013 г.“, посочва Викторино. „И през този 5-годишен период Китай намалява зависимостта си от петрола, добиван в региона на Близкия Изток като цяло“, добавя тя.

Към края на 2018 г. делът на вноса на петрол в Китай от Близкия Изток е намалял до 41% от 47 на сто от преди пет години.

„Русия изпревари Саудитска Арабия като основен източник, докато Бразилия намира място в редиците за същия период, а междувременно 2,9% от вноса на суров петрол през 2018 г. пристига от САЩ, въпреки че ескалацията на търговското напрежение предполагаше, че този дял може да се понижи до1,3% към юли “, смята експертът.

В по-широк икономически план ефектите върху икономиката на другия герой в търговската война – САЩ, бяха отчетени поне частично назад във времето от различни американски мозъчни тръстове и търговски асоциации. Правилото за САЩ е, че всяка промяна на цената на суровия петрол от 10 долара за барел води до промяна нагоре в цената за галон (3,78 литра) бензин от 0,25 долара. Също така, при всеки спад на цената на бензина с 0,01 долара се освобождават повече от 1 млрд. долара годишно от допълнителни потребителски разходи, сочат данни на Американската автомобилна асоциация.

Повишаването на цената на бензина над 3 долара за галон и доближаването до ръст от 4 долара за галон се възприема като много голяма черна точка за администрацията, особено когато на хоризонта вече се задават президентски избори.

Боб Макнали, бивш съветник по енергетиката на 43-тия президент Джордж Буш-младши, подчерта, че: „Малко неща ужасяват американския президент повече от скока в цените на горивата“.

За Китай обаче всестранните икономически корелации не са толкова ясни. Чувствителността на китайската инфлация към глобалните цени на петрола е оправдано притеснителна.

Според Викторино при всяко 10-процентно увеличение на петролните цени китайската инфлация може да се ускори с 0,2 проценти пункта със закъснение от един месец. 

„Въпреки че транспортният подиндекс на измерителя на потребителските цени има висока чувствителност към развитието на цените на суровия петрол, той не е особено съществен фактор в общата кошница за потребителски цени“, добави Викторино.

Сегашният управленски подход на Пекин действа изключително предпазливо по отношение на превантивните фискални стимулиращи програми, свързани с индустриалните печалби и приходи.

В момента президентът на Китай търси начини за постигане на дългосрочен стабилитет и ограничаване на риска и поради тази причина Пекин действа внимателно със стимулиращите програми, които създават риск от повишаване на дълга.

Според Викторино поради тази причина Китай е склонен да приеме по-бавен икономически растеж, вместо да налага нови стимули, които биха застрашили дългосрочната перспектива.

„Икономическото напрежение не е толкова силно, че да тласне Пекин да отстъпи в търговията и позицията на управляващата Комунистическа партия в рамките на спора е и ще остане непроменена“, подчертават от изследователската агенция TS Lombard.

Всеки вариант на търговско споразумение със САЩ не може и не бива да пресича две червени линии: не може да налага промени в държавно-икономическия модел и трябва да включва значително облекчение по отношение на митата. В замяна на това Китай би гарантирал намаляване на търговския излишък, защита на интелектуалната собственост и отваряна на своя пазар.

Съществуват достатъчно ясно основания да се смята, че влиянието на търговската война ще продължи да се отразява макар и по различен начин на световните пазари на въглеводороди, в зависимост от редица ключови фактори, главно геополитическия риск.

„Китайската позиция няма да се промени и следователно споразумение зависи от приемането на САЩ на ограничени китайски отстъпки, което - предвид предизборната кампания, която се провежда в САЩ - не е сигурно“, допълват от TS Lombard.