Двата проблема, които тревожат инвеститорите днес

Упорито ниската инфлация оставя на централните банки възможност за допълнително облекчаване и ние вярваме, че те ще я използват, въпреки нежеланието на някои политици.

Но ако това облекчаване не е работило досега, защо трябва да проработи сега? При типична рецесия Фед обикновено намалява лихвите с около пет процентни пункта. През последния цикъл централната банка прибегна до нетрадиционна парична политика, но изглежда, че не постигна очаквания резултат.

В много икономики растежът е спъван от структурни фактори или несигурност, а не от ограничения в предлагането на кредити. Регулаторите може да открият, че каналите им за спешни реакции са възпрепятствани, тъй като нито ниските лихви, нито инфлационните очаквания лесно могат да бъдат променени, когато голяма част от пазара на държавни облигации на страните от Г-10 има отрицателна доходност.

Като се комбинират съмненията на някои от регулаторите относно необходимостта от действия със съмненията относно потенциалното въздействие на тези действия, става спорно дали централните банкери разполагат с каквото е необходимо, за да изтръгнат икономиката от летаргията.

Второ, и по-съществено, има недостиг на идеи. Конвенционалните макроикономически модели не са в крак с реалността. Предпазливостта на централните банкери спрямо по-нататъшно облекчаване на паричната политика се основава на икономически модели, които не успяха да предскажат и разберат световната финансова криза и не успяват да обяснят защо инфлацията остава потисната след десетилетие непрекъснат растеж.

Предизвикателствата пред господстващата икономическа теория, породени от депресията през 30-те години и инфлационните шокове от 70-те години, предизвикаха интелектуални революции. Депресията роди кейнсианския интервенционизъм. Инфлационните шокове подкрепиха монетаристките теории, които оформиха основата на настоящата рамка за независимост на централната банка и инфлационно таргетиране.

Днешното предизвикателство е в подобен мащаб. Необходимо е смирение и амбиция. Смирение в признаването на недостатъците на настоящата интелектуална рамка и амбиция да се остави настрана предпазливостта относно действията и да се използват всички налични средства за постигане на агресивен регулаторен отговор.

Докато чакаме да се появи новият академичен фундамент, отговорът на глобалните икономически проблеми се крие в смела, координирана парична политика в съчетание с фискални мерки, резултиращи в нещо подобно на дългова монетизация. Става въпрос за емитиране на дълг от правителствата за финансиране на държавните разходи и изкупуването му  от централната банка на вторичните пазари, като по този начин се увеличава паричното предлагане.

Това също може да не проработи, но най-лошият резултат би бил прекалено голяма инфлация, а инфлацията е враг, когото познаваме и, най-важното, знаем как да преборим чрез надеждния традиционен арсенал.

Регулаторният отговор, който може да доведе до нормализиране на лихвената среда, изисква политическа воля и време. Междувременно очакваме пазарите да останат скептично настроени, а доходността - потисната.