Blackrock: Пазарите очакват нулеви лихви едва ли не завинаги

Като директор на облигациите за Европа във фонда Blackrock Михаел Краутцбергер не може да избегне темата за отрицателните лихви. Цените на облигациите се повишиха толкова много над стойността на обратното им изкупуване, че две трети от всички европейски облигации са на негативна територия. С други думи, всеки, който купува книжата сега и ги държи до падежа, ще отчете чиста загуба въпреки лихвените плащания.

Краутцбергер, който е отговорен за инвестиции на стойност 100 млрд. евро в Blackrock и също така управлява фондове, намира напълно рационални аргументи за наличието на отрицателните лихви. Чрез паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) за отрицателна ставка по краткосрочните депозити на банките „цялата тъкан се измества надолу“, за пазарите сега има нова „нулева линия“, казва той.

При това пазарите биха действали така, сякаш инфлацията и паричната политика остават много хлабави поне в продължение на десетилетие. „Донякъде е преувеличено, но може да се каже: Пазарите очакват нулеви лихвени проценти завинаги“, казва експертът в интервю за Handelsblatt.

ЕЦБ понижи лихвата за краткосрочни депозити на банките в отрицателната зона преди години, като в момента тя е на ниво от минус 0,4%. На този фон Краутцбергер счита, че поне не е нерационално, ако институционалните инвеститори инвестират пари в облигации, чиято възвръщаемост е сравнително ниско в отрицателното ниво.

През тази седмица се очаква ЕЦБ да намали допълнително лихвения процент. Това обаче няма да помогне много според Краутцбергер. Ето защо той счита за важно ЕЦБ и други централни банки да обмислят предварително други мерки за стимулиране на инфлацията и икономическия растеж.

Една от възможностите би била "Going Direct", един вид хеликоптерни пари. В този случай централните банки биха създали определено количество пари, което държавите директно да харчат за инфраструктурни мерки.

Краутцбергер предполага, че ще видим този вид хеликоптерни пари през следващите десет години, но заради „сложното вземане на решения" по-скоро не първо в еврозоната, а в Япония или англосаксонската зона.

Подобни съображения обаче нямали отношение към неговите инвестиционни решения. Управителят на фонда дефинира работата си, като ежедневно обмисля как може да инвестира за „следващите две, четири седмици или дори два месеца“, за да генерира „няколко десетки процентни пункта“ за своите клиенти. „Гледаме кои облигации, например, са подценени в сравнение с бундовете или кои предлагат в краткосрочен план най-добрите възможности", обяснява той.

Възможности вижда например при четиригодишните италиански облигации, обвързани с инфлацията. „Те се възползват от отрицателната инфлация, тоест, от спадащи, вместо растящи потребителски цени".

Пазарът принуждавал фонд мениджърите да мислят по-краткосточно, отколкото преди няколко години. Дали доходността върху падежа е положителна или отрицателна, за Краутцбергер е от второстепенно значение. „Ако обсъждахме само отрицателната възвръщаемост, нямаше да вземаме никакво инвестиционно решение“, казва той. И е убеден, че през следващите няколко години няма да се печели много чрез вложения в облигации. С много гъвкави фондове можело да се достигне печалба от един до два процента, по-малко - с другите по-консервативни фондове, признава специалистът.