Дилемата на централните банки – да продължат напред или да се върнат назад

Европейската централна банка и Федералният резерв ще бъдат следени още по-отблизо през следващите дни, след като техните комисии за определяне на политиката обсъждат последните икономически развития, актуализират своята оценка за перспективите и предприемат всички действия и насоки, които счетат за необходими, пише за Bloomberg Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz. 

Резултатът най-вероятно ще задоволи онези, които очакват двете най-влиятелни централни банки в света допълнително да разхлабят паричната политика. Той най-вероятно няма да направи много за подобряване на стабилно влошаващите се перспективи пред световната икономика. И без съмнение ще разочарова онези, както вътре, така и извън централните банки, които търсят светлината на прожекторите, за да се отклонят от паричната политика към структурните реформи и, за някои европейски държави, към фискалните инструменти, които са по-подходящи за задачата. В действителност това би могло само да засили прожекторите върху паричната политика, като направи още по-ясен все по-тесният ъгъл, в който се намират тези институции.

Не ме разбирайте погрешно, пише Ел-Ериан. Повечето централни банки и мнозина от нас, които все още имат дълбоко уважение и привързаност към тях, не биха искали нищо повече от тях освен да предоставят по-добри икономически резултати или да положат усилия за укрепване на глобалната икономика. Най-доброто, на което можем да се надяваме, обаче е, че те ще могат да се ориентират в минното поле, в което се намират, без да бъдат обвинени, че не правят достатъчно, че причинят икономическа вреда и че допринасят за прекомерна финансова нестабилност. Всъщност най-вероятният резултат е, че на тях ще се погледне като на институции, предприемащи мерки, които се считат за неефективни или, още по-лошо, контрапродуктивни. И това е дилема, която едва ли ще бъде разрешена скоро.

Това е иронична ситуация за централните банки. На хартия те разполагат с мощни инструменти като политическа автономия, талантливи служители и частичен контрол върху размера и цената на парите. Това им позволява да реагират бързо, да променят поведението на домакинствата и бизнеса, и да бъдат смели, когато е необходимо. Но тъй като техните изключителни действия през последното десетилетие не бяха подкрепени от други институции, те вместо това допринесоха за настоящата им дилема. И колкото по-сами остават централните банки, толкова по-щастливи ще са пазарите и правителствата да им делегират повече от своите отговорности и толкова повече ще се очаква от тях.

Простичко казано, за централните банки става все по-трудно както да продължат напред, така и да се върнат назад. Това е дилема, която се разигра особено силно в обществото през последните седмици. Вземете Фед, чиято сложност на политиките, макар и значителна, бледнее в сравнение с тази на ЕЦБ. От една страна президентът Доналд Тръмп многократно атакува Фед, че не прави достатъчно, за да подкрепи програмата му за растеж, докато от друга, Бил Дъдли, бившият президент на клона на Фед в Ню Йорк, най-мощният регионален клон, критикува централната банка, че прави прекалено много. Диаметрално противоположните възгледи във Фед станаха публично достояние, след като някои членове на Комисията за открития пазар заявиха, че няма нужда от намаляване на лихвите този месец, а други се застъпват за снижаване с 50 базисни пункта.

Това ни отвежда към ЕЦБ. За разлика от Фед, тя се сблъсква с недвусмислени доказателства за бързо намаляващ икономически импулс. При това положения ЕЦБ е под натиска на пазарите да намали лихвените проценти допълнително на отрицателна територия този месец и да поднови мащабните покупки на активи през следващите няколко седмици. Тъй като инвеститорите вече са калкулирали в цените подобни стъпки, непредприемането им най-вероятно ще доведе до финансова нестабилност, която рискува да подкопае и без това крехката регионална икономика. И все пак малцина очакват подобни действия да подобрят съществено икономическите перспективи на еврозоната по проста причина: По-нататъшното разхлабване на финансовите условия не помага да се премахнат структурните и цикличните пречки пред растежа.

Още по-лошо за ЕЦБ е бавно разпространяващото се мнение, което предупреждава за реалните разходи от по-нататъшните монетарни стимули. Основният проблем е, че устойчиво отрицателните лихвени проценти подриват интегритета на добре функциониращата пазарна икономика, като ограничават банковия кредит, насърчават безотговорното поемане на риск от небанковите финансови институции, обезкуражават предоставянето на продукти за финансова защита, които са важна част от финансовата сигурност на домакинствата, и водят до неправилно разпределение на ресурсите.

Всичко това поставя ЕЦБ в трудно положение, и не само относно заседанието й по-късно този месец. Тя може или да рискува финансови и икономически сътресения от разочарованите инвеститори, които са пристрастени към изобилната и предсказуема ликвидност на централната банка, или да оправдае пазарните очаквания, рискувайки да причини повече вреда, отколкото полза за икономиката.

Добрата новина е, че има изход от кашата. Лошата новина е, че това изисква политическа воля и смелост на национално, регионално и международно ниво, които досега се изплъзваха. Без значителен фискален ангажимент от правителствата и другите институции, дилемата на централните банки само ще се изостря.