Бъдещите рецесии: редки, но страшни

Трето и вероятно по-важно обяснение е успехът на централните банки в стабилизирането на инфлацията и предотвратяването на циклите на върхове и дъна. Повечето рецесии в САЩ през следвоенните години започваха, когато икономиката прегряваше, инфлацията се повишаваше и Фед вдигаше лихвените проценти, за да задуши търсенето. Сега са минали десетилетия от последното такова събитие. В последно време централните банки се борят с липсата на инфлация, а не с наличието.

Когато регулаторите не се страхуват от инфлацията, те могат да предоставят стимули за компенсиране на икономическото забавяне. Всъщност рискът е по-скоро, че им липсват амуниции, за да се противопоставят на истински шокове като Brexit или митата на Тръмп спрямо Китай. Но със сигурност се опитват. Фед намалява лихвените проценти, последван от Индия, Тайланд, Филипините и Нова Зеландия наред с други само през август. Фискалните стимули са на път в Южна Корея и Обединеното кралство. Китай е готов да направи повече.

Именно тук много прогнози за рецесия се объркват. Когато заплахата е очевидна, отговорът на регулаторите идва предварително. Залог, че настоящото глобално забавяне ще се превърне в глобална рецесия, е отчасти залог, че тези настоящи стимулиращи усилия ще се провалят.

Лесно е да превърнем този аргумент в заблуда. Регулаторите ще предприемат действия за предотвратяване на икономически спад, така че не е възможна сериозна рецесия. В началото на XXI век имаше много арогантност в това отношение, но през 2008-09 г. настъпи брутална корекция. Онази рецесия започна във финансовия сектор, по-конкретно при ипотечните кредити, точно както рецесията през 2001 г. започна със спукването на дотком балона.

Бизнес цикълът може да е затихнал, но финансовият цикъл на Хаймън Мински все още съществува. Финансите са най-вероятният източник на следващия икономически спад.

Ако реалните икономически колебания са трудно предвидими, предсказването на финансова криза е почти невъзможно. Анализаторите могат да забележат дисбаланси на пазарите, но те могат само да гадаят кога и как ще се развият. Има някои признаци, че  настоящият цикъл е към края си. Оценките на активите са високи в исторически план. Частният дълг нарасна много в Китай и някои периферни икономики. Администрацията на Тръмп намалява финансовата регулация. Всичко това увеличава риска. Но признаците на стрес, които често предхождат криза – див ентусиазъм или растящи дефолти - не се забелязват.

Това не означава, че няма да настъпи рецесия - всичко е непредсказуемо - но въз основа на модела на скорошните спадове няма много доказателства, че такава е напът. Сигурното е, че икономическа криза в настоящите условия би била изключително трудна за преодоляване. Това вероятно е моделът за бъдещи рецесии: редки, но страшни.