През 2018 г. ядрената енергетика е генерирала 2563 тераватчаса електроенергия в световен мащаб, което е с 61 тераватчаса повече спрямо година по-рано, се посочва в годишния доклад World Nuclear Performance 2019 на Световната ядрена асоциация (World Nuclear Association – WNA).
Докладът ще бъде официално представен и дискутиран по време на международното събитие WNA Symposium 2019 в Лондон на 5-ти и 6-ти септември.
В края на 2018 г. капацитетът на 449 работещи реактори в света достига 397 GWe, което е с 4 гигавата повече спрямо предходната година. Девет нови реактора са били пуснати в експлоатация с комбиниран капацитет от 10,4 гигавата. От друга страна, седем реактора са били извадени от експлоатация през изминалата година, като техният комбиниран капацитет е 5,4 GWe. От тях четири са ситуирани в Япония и един в Китай, като всички те не са произвеждали електроенергия през последните няколко години и поради тази причина тяхното спиране не е имало особено въздействие върху цялостното производство на електроенергия през 2018 г. Четири реактора в Япония, с комбиниран капацитет от 5.6 GWe, са получили разрешение за възобновяване на своята дейност.
В същото време броят на реакторите в процес на изграждане към края на 2018 г. достига 55.
В Азия производството на атомна електроенергия нараства с повече от 10%, достигайки 533 тераватчаса и дял от над една пета от глобалното производство. В Китай първите реактори AP1000 и EPR започнаха търговска експлоатация, както и руският реактор VVER V-428M и китайският ACPR-1000.
Въпреки че четирите реактора, получили одобрение за възобновяване на дейността в Япония, темпът на напредък в рестартирането на още ядрени съоръжения в островната страна остава бавен, тъй като Токио продължава да разчита предимно на изкопаеми горива, посочват от WNA.
Средното време за строеж на реактор през 2018 г. достига осем и половина години, като това се дължи предимно на пускането в експлоатация на реактори, използващи нови модели на конструкции. Средното време за изграждане на реакторите през последните години е между пет до шест години.
Започна и строителството на първия от четирите планирани блока на турската АЕЦ „Аккую“, като в същото време беше даден и официалният старт на строителството на Hinkley Point C – единственият нов ядрен проект в Западна Европа от 2007 г.
В България, следвайки удължаването на лиценза за работа на 5-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ през ноември 2017 г., българското правителство предостави мандат на енергетиката министър Теменужка Петкова, за да възобнови търсенето инвеститори за проектната АЕЦ „Белене“.
Подобен напредък беше постигнат и в Полша, където енергийното министерството реализира проекта за енергийна политика през ноември 2018 г., очертаваща 6-9 GWe от ядрени инсталации, които трябва да влязат в експлоатация до 2043 г.
Чехия, Унгария и Румъния също разглеждат варианти за изграждане на нови ядрени реактори за увеличаване на този тип енергия от своя общ енергиен микс.
Реакторите в САЩ произвеждат повече електроенергия през 2018 г. спрямо предходната година – общо 808 тераватчаса произведени количества. Реакторът Oyster Creek е бил изведен от експлоатация, въпреки че е получил лиценз за допълнителни десет години експлоатация, тъй като изменените правила за използване на водата ще изискват изграждане на охладителни кули.
Докато някои американски щати са въвели схеми, които поддържат ядреното производство, като признават стойността на чистата ѝ, нисковъглеродна генерация, на други места множество реактори са застрашени от съществуващите там „изкривени“ пазарни условия, подчертават от WNA.
Според асоциацията ядрените централи по света продължават да работят отлично. Растежът на генерираната атомна енергия е силен, като повече от 20 нови реактора трябва да бъдат въведени в експлоатация към края на 2020 г.
За да може индустрията да постигне целите от „Хармонизираната програма“ на WNA, генерирайки поне 25% от световната електроенергия до 2050 г., ще се изисква много по-голям ангажимент от страна на правителствата, се посочва още в доклада.