Въпреки че паричните преводи са се превърнали в една от основните характеристики на настоящата ера на глобализация, политическите промени, включително възхода на популизма, повдигат въпроса дали тяхното икономическо значение няма да се окаже краткотрайно.
Съпротивата срещу глобализацията нараства и антимиграционните настроения се увеличават в много развити страни. Така че е възможно както миграцията, така и капиталовите потоците, които тя създава, да започнат да отслабват.
Но Световната банка очаква 550 милиона души да влязат в работната сила на страните с ниски и средни доходи до 2030 г. А зеещата пропаст в доходите между развитите и страните с ниски доходи - 43 000 долара годишно на глава от населението в първите и 800 долара годишно във вторите - ще се запази.
Това означава, че възможностите за работа в чужбина ще продължат да изглеждат привлекателни.
„Структурните тенденции в света са за по-голяма миграция, не за по-малка" казва Ледър
„Западният свят старее и ще бъде все по-зависим от вносна работна ръка“, казва Гил. "Не виждам защо това да не продължи."
Междувременно другите източници на капитал за развиващите се икономики стават все по-малко надеждни. ПЧИ, традиционно ключов двигател на развитието, намаляват. Изходящите ПЧИ от петте основни световни източника през последните години - САЩ, Китай, Германия, Япония и Обединеното кралство - спаднаха с две трети между 2017 и 2018 г., сочат данните на ОИСР.
И след като на хоризонта се очертава глобално икономическо забавяне, спекулативните инвестиционни потоци също могат да станат по-колебливи.
Това оставя мрежата от парични преводи по света като една от основните системи, чрез която глобалният капитал циркулира. И дори ако миграцията намалее, големият съществуващ брой мигранти по света означава, че тези потоци вероятно ще продължат за десетилетия напред.
В Саутхол, западния квартал на Лондон, където живее, Джой Кякуита няма планове да се върне в Уганда. "Сега не мисля за това, защото имам голяма мечта във Великобритания", казва тя. "Имам деца, които са родени тук."
Тя учи и се квалифицира като адвокат благодарение на финансовата помощ от сестра си, която е дошла в Обединеното кралство, за да работи като медицинска сестра. Сега тя иска да предаде тази сполука на следващото поколение от семейството си.
Връщането у дома, казва тя, „вече не стои пред мен, както и пред децата ми… По-скоро бих подкрепила моето по-широко семейство оттук“.
преди 5 години Като не знаят как да управляват парите си това са последиците. За съжаление учебната система не преподава финсова грамотност. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Наши хора, както беше с Вежди Рашидов. е го понасям от тогава, супер б0клук! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Сънародниците ни работещи в чужбина трупат пари, които после превръщат в жилищни имоти. В момента статистически 36% от жилищата в България са празни, необитаеми, щот българите инвестират всичко спестено и откраднато в имоти. Това няма да бъде изнесено в медиите ! До края на тази година този процент ще стане 40. Хората ги е страх от бамковата цистема и затва хоп в имоти. Тва, че българина спестява пари в бамките, тва не е вярно. Ето сега ви вадя извадка: 30% от парите в депозити в цялата система са на физически и юридически лица от Гърция внесени по времето когато там беше много зле и опасно и само една малка част са върнати обратно. 40% са на бизнеса. 15% са на "наши хора" които квото и да стане, ще си получат парите. Простолюдието държи едни пари , които са само за умиралка, както се казва, да не товарят децата си. отговор Сигнализирай за неуместен коментар