Но паричните преводи от чужбина имат и икономически недостатъци. Субсидирайки ниските доходи у дома, те осигуряват буфер срещу въздействието на бавния растеж, което облекчава натиска върху правителствата да реформират своите политики.
И чрез насочване на капитала към потребителски разходи, паричните преводи увеличават вноса, което според някои икономисти възпрепятства развитието на вътрешната промишленост.
"Никоя държава няма да забогатее от парични преводи", казва Гарет Ледър от консултантската компания Capital Economics. „Не мисля, че някое правителство би искало да се отърве от тях, но мнозина биха искали да стигнат до момента, в който те вече не са необходими.“
Дилип Рата от Световната банка обаче твърди, че това подценява значението на паричните преводи. „Лошо ли е потреблението?“, пита той. "Всъщност не. Без него щяхме да сме мъртви. Инвестициите могат да почакат, потреблението не може.” С увеличаването на доходите, добавя той, хората влагат пари в жилища, здравеопазване и образование. „Това формира човешкия капитал и е голяма инвестиция във всяка икономика."
Паричните преводи също така са един от ключовите механизми за предаване на глобалните икономически сътресения. Хората постоянно търсят възможности, така че емиграцията нараства, когато местната икономика се развива лошо. Когато страната домакин се справя добре и мигрантите просперират, те изпращат повече пари у дома - антицикличен тласък за страдащата им родна икономика.
Но когато страните домакини навлязат в трудни времена, шокът се предава обратно на семействата на мигрантите под формата на по-ниски парични преводи. Това може да пренесе икономическото забавяне в родната страна на мигрантите, като подхрани икономическата нестабилност в глобален мащаб.
Един пример е скорошното понижение на цените на петрола. Това беше удар не само за страните, които произвеждат петрол, но и за семействата в Югоизточна Азия и на други места, които имат гастарбайтери в Персийския залив.
Това се оказа структурен шок за Ливан, малка икономика, в която семействата и банковата система са силно зависими от паричния приток от диаспората.
„Ние наблюдаваме отблизо Ливан, защото паричните преводи от чужбина наистина намаляха през последното десетилетие, с почти 12% от БВП“, казва Франк Гил от S&P Global, една от големите три рейтингови агенции. „Това е ключов източник на финансиране за публичния сектор и е сериозно притеснение за рейтинговите агенции по очевидни причини.“
През май S&P намали перспективата по рейтинга на Ливан до отрицателна, като посочи забавянето на притока на капитал от нерезиденти като заплаха за фискалната стабилност на страната.
преди 5 години Като не знаят как да управляват парите си това са последиците. За съжаление учебната система не преподава финсова грамотност. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Наши хора, както беше с Вежди Рашидов. е го понасям от тогава, супер б0клук! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Сънародниците ни работещи в чужбина трупат пари, които после превръщат в жилищни имоти. В момента статистически 36% от жилищата в България са празни, необитаеми, щот българите инвестират всичко спестено и откраднато в имоти. Това няма да бъде изнесено в медиите ! До края на тази година този процент ще стане 40. Хората ги е страх от бамковата цистема и затва хоп в имоти. Тва, че българина спестява пари в бамките, тва не е вярно. Ето сега ви вадя извадка: 30% от парите в депозити в цялата система са на физически и юридически лица от Гърция внесени по времето когато там беше много зле и опасно и само една малка част са върнати обратно. 40% са на бизнеса. 15% са на "наши хора" които квото и да стане, ще си получат парите. Простолюдието държи едни пари , които са само за умиралка, както се казва, да не товарят децата си. отговор Сигнализирай за неуместен коментар