Ниските лихви не работят при нестабилна средна класа

Бог знае колко усилено работят другите две трети, за да свържат краищата, но ние знаем, че повечето американци имат много повече дълг, отколкото дълготрайни активи. Малко по-нисък лихвен процент по целия този дълг може да го направи малко по-управляем, но фактът, че този дълг изобщо съществува, е симптом на дълбоко икономическо неразположение, което малко по-ниските лихви само влошават.

Неконвенционалната следкризисна политика на Федералния резерв, като тази на много други централни банки, се основава на изключително конвенционална хипотеза: ако ниските лихви стимулират растежа, тогава ултра ниските, или дори отрицателните, лихви ще го ускорят по-скоро и повече. 

Но тази конвенционална теория бе разработена в годините след Втората световна война, когато САЩ разполагаха със стабилна средна класа с капацитет да заема, когато лихвите намаляват и да харчи дълга си за трайни стоки, което носеше дългосрочни ползи за равенството. Казано по друг начин, американците имаха достатъчно финансова сигурност, за да отговорят на намалението на лихвите като поемат малко повече дълг и го харчат за нов автомобил или дори нов дом, поощрявайки търсенето, заетостта и споделеното благоденствие.

Днес, при кухата средна класа и многото нискоквалифицирани работници без достатъчно ресурси, за да се пренасочат към новите работни места, Фед не може да разчита ниските лихви да доведат до устойчив растеж, колкото и да се старае.

Фед вярва, че си е купил някаква "застраховка" с неотдавнашното намаляване на лихвите. Съдейки по туитовете на президента Доналд Тръмп, това не е застраховка срещу политически риск. Освен това не е застраховка срещу нестабилност на пазара, която се увеличи след понижението, отчасти поради нарастващите съмнения относно политиката на Фед и увеличаващите се рискове на пазара на облигации. Нито пък е застраховка срещу друга финансова криза - пословичният инструментариум на централната банка вече е по-празен.

На последно място, разбира се, гуверньорът на Фед Джером Пауъл не купи застраховка срещу все по-голямото неравенство и съпътстващия го макроикономически, финансов и политически риск. Вместо това, като намали лихвените проценти, Фед просто заложи на това, че по някое време ще може да измисли начин да нормализира политиката или да предложи по-добра алтернатива. Времето не е на негова страна.