Ниските лихви не работят при нестабилна средна класа

Когато централните банки позволяват лихвените проценти да се приближат или паднат под нулата, има ясни губещи. Банките предполагат, че домакинствата, подвластни на теорията на паричната политика, ще заемат повече пари при все по-намаляващите лихви. Всъщност реалността е, че дългосрочно ниските лихви предотвратяват стабилното икономическо възстановяване, защото влошават неравенството, пише за Financial Times Карън Петроу, управляващ партньор във Federal Financial Analytics.

Това е особено вярно в САЩ. Много американски домакинства вече изкарват само насъщния, с повече дълг, отколкото някога ще могат да изплатят. Всичко, което правят по-ниските лихви, е да затрудняват тези, които биха могли да спестят малко, за да получат възвръщаемост, която може да осигури финансова устойчивост днес и сигурно пенсиониране в по-дългосрочен план.

Ниските лихви са тежки за уязвимите домакинства. Отрицателните лихви пък са брутални. Простата математика на случващото се с малка спестовна сметка показва защо паричната политика след кризата направи неравенството толкова по-голямо.

Да допуснем, че влагате 2000 долара годишно за 20 години в спестовна сметка, плащаща исторически средната 5-процентова лихва. В края на тези две пестеливи десетилетия ще имате 69 438 долара в номинално изражение. В реално изражение (коригирано спрямо инфлацията) ще разполагате с 49 598 долара, като се предполага 2% годишна инфлация. Така 40 000 долара ви носят 9 598 долара, защитени от инфлацията, или близо 25%.

Сега вземете същите 2000 долара за същите 20 години и същата 2% инфлация. Но представете си, че получавате само 0,5% лихва, която в най-добрия случай се изплащаше върху малки суми след финансовата криза в САЩ. Вместо 69 428 долара ще получите само 42 168 долара в номинално изражение, или 30 120 в реални долари, тоест ще загубите почти 25 на сто. Ако пък лихвата е отрицателна, да кажем -0,5%, вие, злочести спестителю, ще сте на загуба от 29%.

В свят на свръх ниски лихви повечето домакинства нямат надежда за натрупване на богатство, независимо колко спестяват. За тях всъщност е по-добре да бъдат разточителни.

Този вреден резултат можеше да бъде приемлив, ако по-ниските лихви стимулираха растежа, който да доведе до увеличаване на реалните заплати. Заплатите на американците от средната класа днес обаче не са по-високи, отколкото бяха през 2001 г., когато се вземе предвид инфлацията. Доходите на домакинствата може да са се покачили в реално изражение, но това е до голяма степен поради факта, че работещите в тях са повече, а и разчитат на почасова заетост. Цяла една трета от американците не работят толкова, колкото биха искали.