Германия има нужда от по-ниски данъци и дерегулация, а не от фискално харчене

Олаф Шолц е новият любим политик на световните инвеститори, пише Wall Street Journal.

Германският министър на финансите заяви в неделя, че може, макар и много предпазливо, да се скалъпи кейнсиански пакет от стимули за неговата заплашена от рецесия държава. В понеделник пазарите скочиха.

Глобалният лов на добри новини е разбираем, макар че Шолц не каза това, което хората изглежда си мислят, че е казал. Вместо да обещае направо пакет от стимули за 50 милиарда евро, той каза само, че Берлин „може да събере“ тази сума, ако е необходимо, за да „противодейства на кризата с пълна сила“. Канцлерът Ангела Меркел - чиито дясноцентристки християндемократи управляват в неудобна коалиция със лявоцентристките социалдемократи на Шолц - заяви, че може да допусне някои дефицитни разходи при икономически спад. Но окончателната сума може да бъде по-малка от тази, за която намекна Шолц.

По-големият проблем е, че кейнсианската разточителност е това, което всички сега смятат, че ще реши проблемите на най-голямата икономика в еврозоната. Берлин поема натиска на този стимулиращ пакет като единственото голямо правителство в еврозоната, което е достатъчно отговорно да живее в рамките на своите възможности. Балансираният бюджет и държавният дълг под 60% от БВП насърчават Международния валутен фонд и инвестиционните банки да призовават Берлин да „използва” фискалното си пространство за предотвратяване на рецесия.

След това дебатът за това как трябва да се изразходват парите излезе извън релсите. Обществените работи са популярни, като има достатъчно възможности за полагане на по-високоскоростни интернет кабели и попълване на дупките по аутобаните.

Германия обаче не се слави с бързото изпълнение на проекти, както при постоянно отлаганото ново летище в Берлин. Твърде малко проекти ще бъдат готови навреме, за да стимулират новите бизнес инвестициите, които биха спасили Германия от предстоящ икономически спад според застъпниците на идеята, ако въобще го направят.

Намаляването на данъците в прекалено обложената немска икономика ще бъде по-бърз и по-ефективен стимул, но днешните кейнсианци предпочитат повече разходи. Очаквайте само скромни данъчни промени, като например временно намаляване на ДДС върху върху потреблението (понастоящем 19% за повечето продукти) или премахване на солидарната надбавка от 5,5% върху личните и корпоративните данъци, наложена за възстановяването на бившата Източна Германия. Най-лошата идея, макар и една от по-вероятните, е някаква форма на обезщетения за стари коли в подкрепа на автомобилната индустрия.

Основният стимул, от който Германия се нуждае, е дерегулацията. В последното проучване на Световната банка за правенето на бизнес Германия се нарежда зад Франция по време и разходи за стартиране на бизнес, получаване на разрешения за строителство и търговия зад граница. Германия също изостава при защитата на инвеститорите и лекотата за подаване на данъчни декларации.

Инициативата за енергийна трансформация (Energiewende) на Меркел е критикувана, тъй като увеличава разходите за бизнеса, който вече страда от търговската война, данъците и регулациите. Химическата промишленост, петата по своя принос в БВП на Германия, се намира в осемгодишен спад отчасти поради бързо нарастващите енергийни разходи, както отбеляза Deutsche Bank миналата седмица. Много средни компании не са освободени от допълнителните такси, които субсидират възобновяемите енергийни източници, които не са достатъчно надеждни, за да осигурят постоянната мощност, от която се нуждаят химическите заводи.

Добрата новина за фискалните ястреби в Германия е, че тези проблеми не изискват 50 милиарда евро, за да бъдат решени, а отмяната на Energiewende ще спести пари на Берлин и на затруднените бизнеси и домакинства. Лошата новина за всички е, че е по-вероятно Берлин да се поддаде на химерата за бързо решаване на проблемите и да прахоса 50 милиарда евро.