Китайската стратегия на Тръмп се проваля

Нищо чудно, че Китай не бърза да прави големите отстъпки, които Тръмп поиска. Дори не е ясно какви отстъпки ще задоволят САЩ. Едно от исканията на администрацията на Тръмп е т.нар. „списък за пазаруване“, настояващ Китай да купува повече американски продукти, като соя и самолети Boeing. Друго искане е Китай да промени своя икономически модел, разчитайки по-малко на държавни предприятия, отваряйки се повече за преки чуждестранни инвестиции и уважавайки интелектуалната собственост. Третото изискване, касаещо предполагаемите заплахи за националната сигурност на САЩ от компании като Huawei, влизаше и излизаше от преговорите, след като администрацията поиска забрана за китайските технологии.

Администрацията трябва да промени коренно стратегията си. Първата стъпка трябва да бъде да се работи със, а не против американските съюзници. Това означава Тръмп да изостави заплахите си за търговски войни срещу близки партньори, като всеобхватните мита срещу Мексико или тези върху вноса на автомобили от Европа. САЩ трябва да задълбочат връзките с партньорите си, включително чрез връщане в Транс-Тихоокеанското партньорство, което не включва Китай.

САЩ също трябва да използват международните организации и правила, като завеждат дела срещу Китай в Световната търговска организация (СТО), при които предишните американски администрации имаха забележителен успех. Вместо това администрацията на Тръмп реши да подкопае СТО, като блокира назначаването на апелативни съдии, които вероятно биха се произнесли в полза на Америка.

Друга положителна стъпка би било отпадането на „списъка за пазаруване”. Да искаме Китай да купува повече самолети Boeing не е начин да накараме Европа да застане на наша страна в търговския спор. Подобно искане би могло допълнително да укрепи китайския държавен икономически модел, като същевременно прави малко за американската икономика в средносрочен и дългосрочен план.

Последната промяна ще бъде приемането на последователен протокол за реакция срещу заплахите за националната сигурност, идващи от Пекин. Ако шпионажът, управляван от държавата чрез телекомуникационно оборудване, представлява сериозна заплаха, САЩ трябва да го третират като такава, а не да дават сигнали, че са готови да изтъргуват въпроса със сигурността срещу малко повече покупки на американски продукти. Идеята, че загрижеността за националната сигурност е просто още едно средство за пазарлък в търговския спор, подсказва, че САЩ преговарят недобросъвестно, което отново затруднява получаването на подкрепа от съюзниците.

Тези три промени биха позволили на САЩ да се съсредоточат върху принудителния трансфер на технологии в Китай, слабите закони за интелектуална собственост, предубеденото третиране на чуждестранните компании в антитръстовото законодателство, несправедливото предпочитание към местни компании чрез подкрепа за държавните предприятия и много други практики, за които САЩ имат основателни оплаквания.

Такъв подход би могъл да спечели и подкрепата на реформаторите в Китай, които разбират, че повечето от практиките, които Америка иска да прекрати, пречат на способността на Китай да премине към нова фаза на растеж, воден от иновациите. Но може ли този подход да се случи при Тръмп?