Може би авторитаризмът е отживелица?

И двете движения нямат лидери, а са базирани в интернет, което ги прави трудни за контролиране. В Хонконг демонстрантите възприеха мото от легендата на бойните изкуства Брус Ли - „бъди вода“, за да насърчат протестиращите да избягват статични и предвидими тактики. В Москва арестът на почти целия кръг около Алексей Навални, най-видният опозиционен лидер, не спря протестите.

Оплакванията на протестиращите относно фалшивата демокрация също са поразително подобни. Московските демонстрации бяха предизвикани от решението на властите да забранят на всички независими кандидати да участват на изборите в града идния септември. Мнозина в Хонконг смятат, че повратната точка е настъпила през 2016 г., когато избрани политици бяха лишени от достъп до градския законодателен орган за нарушаване на клетвата за лоялност към Китай.

Хонконг и Москва също така демонстрират как недоволството може да се превърне от единично оплакване в много по-широко движение. В Хонконг протестите бяха първоначално предизвикани от законопроект, който позволява екстрадицията в континентален Китай на заподозрени за престъпления. Но след като законопроектът беше спрян, демонстрациите продължиха, като протестиращите поискаха напълно демократични избори. В Русия Любов Собол казва, че противоречията около изборите в Москва подчертават по-широка гледна точка: „Обществото разбра, че няма как в Русия да се случи каквато и да е положителна промяна при системата, ръководена от Путин“.

Дилемите, пред които са изправени властите в двата града - дали да реагират с репресии или отстъпки - също са сходни. И двата курса на действие могат да предизвикат обратна реакция. В Русия либералите бяха окуражени през юни, когато наложиха освобождаването на Иван Голунов, антикорупционен журналист, арестуван по скалъпени обвинения. В Хонконг частичните отстъпки на правителството относно екстрадицията може би всъщност стимулираха протестите.

Но алтернативният курс на репресии подклажда чувството за несправедливост, което всъщност убеди хората да излязат на улицата. И в Москва, и в Хонконг едно от основните искания на демонстрантите беше освобождаването на лица, арестувани при предишни протести.

И на двете места тактиките на правителството и протестиращите се влияят от разбирането, че това не е първият път, когато демонстрантите излизат на улицата. Хонконг преживя движението „Окупирай“ през 2014 г., докато Москва стана свидетел на масови демонстрации против Путин през 2012 г.

Тези предишни движения в крайна сметка се изтощиха. Това може да е убедило руското и китайското правителства да се опитат да спечелят време сега. Но докато протестите продължават, рисковете от насилствена ответна реакция на властите очевидно нарастват.

Каквото и да се случи, завръщането на протестите в подкрепа на демокрацията в Москва и Хонконг подсказва, че либерализмът, който Путин презира, е като повтаряща се треска. Тя може да реагира на „лечението“ от полицията, но ще се върне. Може би авторитаризмът е отживелица?