ЕЦБ трябва да направи политиката си на отрицателни лихви ефективна

Това изглежда управляемо на фона на печалбите на ЕЦБ и, което е по-важно, спрямо целта за пренасяне на паричната политика към по-широката икономика. Подобна политика може да направи негативните лихви по-приемливи политически чрез защита на обикновените домакинства, като същевременно ограничи отрицателното въздействие върху доходността на банките. Това би било за предпочитане пред последните предложения за „диференцирани“ лихвени проценти на ЕЦБ, които са от полза за тясна група банки.

Относно бягството към кеша, държането на пари в брой може да стане скъпо. По-конкретно, ЕЦБ би могла да наложи транзакционна такса - еквивалентна на отрицателната лихва - всеки път, когато банка се обърне към нея, за да получи валута. Банките регулярно се обръщат към ЕЦБ за валута, когато клиентите им правят неочаквано големи тегления в брой от клон или банкомат. Позовавайки се на таксата, банките би трябвало да могат да прехвърлят разхода върху клиентите си. Чрез променяне на таксата ЕЦБ ще може да управлява системата при всяка отрицателна лихва, която избере.

Нищо от това не означава, че се омаловажава логистичното и комуникационно предизвикателство при преминаването към дълбоко отрицателни лихвени проценти, които изпитват общественото възприятие за нормалност. Но какви са алтернативите?

Количественото облекчаване чрез покупки на държавни облигации бе ефективно за успокояване на пазарите на държавен дълг, но не и за решително повишаване на инфлацията. Мащабните покупки на активи от частния сектор - акции, облигации и други ценни книжа - биха били по-ефективни, но тъй като тяхната сила произтича от пренасянето на значителен риск от частния сектор към баланса на централната банка, ЕЦБ може да не е склонна на това. В същото време, предвид перспективата за по-ниски лихвени нива в САЩ, аргументите ЕЦБ да последва примера ще станат по-убедителни, за да не потисне още повече икономическата активност и инфлацията в Европа поскъпването на еврото.

Разбира се, съгласуваната фискална експанзия в еврозоната определено ще помогне, както мнозина твърдят. Но политическата съпротива срещу координираните фискални стимули е голяма, а наскоро договореният общ бюджет е съвсем малък. По-важното е, че фискалната експанзия не може да бъде отговорът на ЕЦБ на постоянния й неуспех да постигне целта си за инфлацията. Постигането на инфлационната цел е лична отговорност на централната банка.

Когато г-н Драги, политикът с най-голямо доверие в Европа, си тръгне, най-добрият подарък на раздяла, който той може да направи на г-жа Лагард, е механизъм, който поражда доверие в политиката на отрицателни лихвени проценти.