ЕЦБ може да подкрепи растежа в Европа чрез покупка на акции

Призракът на анемичния растеж преследва Европа, пише за Financial Times Рик Рийдър, главен инвестиционен директор за глобалните облигации в BlackRock.

Повече от 10 години след глобалната финансова криза нивото на безработица в САЩ се възстанови и достигна най-ниската си стойност от близо 50 години. Такова понижение обаче не се наблюдава в Европа, където високата безработица в Гърция (18%), Испания (13,9%), Италия (10,7%) и Франция (8,8%), и сериозните нива при безработицата сред младежите, са причини за тревога.

Освен това европейските компании губят почва за сметка на своите американски и китайски конкуренти, тъй като вялият вътрешен растеж задушава отчаяно необходимите конкурентни стимули за иновации и инвестиции. Този недостиг се подчертава от тазгодишната класация на най-големите „еднорози” в света (частни стартиращи компании на стойност над 1 млрд. долара). Само 15 от топ 250 са базирани в еврозоната, в сравнение с повече от 175 в САЩ и Китай.

Ето защо е време Европейската централна банка да подобри перспективите за растеж на частния сектор, като разшири програмата си за количествено облекчаване, за да включи инвестиции в акции на европейски компании.

ЕЦБ не стои бездейно. Всъщност тя с право е една от най-експанзионистичните централни банки в света през последното десетилетие, запазвайки ключовите ставки по заемите близо до нула процента. И все пак, въпреки цикличните изблици, траекторията на икономиката на региона остава печално неподобрена поради няколко критични фактора.

Първо, регулаторите подценяват щетите, които политиката на необичайно ниски лихвени проценти за продължително време причинява на банковите, застрахователните и пенсионните системи. Това са центровете на финансиране и инвестиции във всяка икономика, особено тази със застаряваща демография, която се нуждае от инвестиции, генериращи доходи. Европейските банки биват наказвани с отрицателни лихвени проценти, които свиват нетните лихвени маржове и възпрепятстват икономическите мултипликатори.

Второ, политиката на ЕЦБ също така се забави с модернизирането си към „Платежоспособност II“ - директивата на ЕС, приета през 2009 г., която е насочена към хармонизиране на застрахователните регулации. В този сектор бяха извършени стрес-тестове в среда с отрицателни лихви.

И накрая, докато ниските лихвени проценти и покупката на облигациите от централните банки представляват предизвикателства, те от друга страна осигуряват необходимата ликвидност. Неотдавнашната програма за свиване на баланса на Федералния резерв обаче намали глобалната ликвидност, като ЕЦБ не се намеси, за да я подкрепи.