Общественото недоволство е доказателство, че лидерите в Пекин напълно са подценили социалното напрежение, присъщо на конструкта „една страна, две системи“, което се задълбочава, разбира се, от фрапиращото икономическо неравенство в рамките на хонконгското общество. По-точната формулировка може би е „едно легло, различни мечти“.
Тази реалност изисква много по-внимателно боравене. Най-важното е, че Пекин не трябва да се тревожи толкова много за Хонконг и неговите свободи на изразяване. Той трябва да бъде уверен в бъдещето на града и позитивната му роля за Китай.
Нека бъдем сериозни - никоя външна сила не иска да види „цветна революция“ в Хонконг. Чуждестранните инвеститори се надяват само да запазят статуквото - Хонконг, който е стабилен, основан на правила, прозрачен и отворен; Хонконг, който е част от Китай, но е уникално лесно място за бизнес.
По-големият проблем е как се институционализират стимулите за Китай да се намесва в Хонконг. Китайските правителствени организации, занимаващи се с хонконгските въпроси, сега са толкова големи, че имат добри бюрократични причини да избягват подхода „по-малкото е повече“, който ситуацията изисква. Китайските лидери трябва да осъзнаят, че биха могли да унищожат икономическата специалност на Хонконг, ако продължават да се опитват да приведат политическата му култура в съответствие с нормите на континентален Китай.
Лидерите на Хонконг, от друга страна, трябва да останат по-близо до стремежите на своя народ. Автономията може да бъде използвана или загубена. Те трябва твърдо да приемат идеята, че двойната идентичност на Хонконг е възможност, а не тежест, и да предадат това послание на Пекин.
Хонконг е както най-проспериращият град в най-голямата нация в света, така и място със собствена космополитна идентичност и степен на взаимосвързаност със земното кълбо, което е уникално в Азия. Неговите лидери трябва да удвоят залога за това да станат „световният град на Азия“. Ангажиментът към тази идея избледня през последните години, тъй като лидерите на Хонконг вложиха енергията си в отразяване приоритетите на континентален Китай.
Възобновеният натиск от страна на международната общност трябва да включва в по-голяма степен САЩ, които в края на краищата са най-важният икономически и културен партньор на Хонконг извън Китай. Съединените щати трябва да отговорят реципрочно. В моето последно послание към Вашингтон призовах колегите си да признаят устойчивите сили на града. В крайна сметка няколко милиона души потвърдиха миналия месец, че Хонконг остава много различен от континентален Китай.
Най-важното е лидерите на САЩ винаги да помнят, че градът не е карта, която може да се изиграе срещу Пекин. Той не е средство за подчертаване на недостатъците в управлението на континентален Китай, когато това ни устройва, нито е нещо, което може да се размени срещу отстъпки в търговските преговори с Пекин. Хонконг е по-скоро визия за това как бихме искали да изглежда Китай и всъщност голяма част от останалата Азия. Трябва да търсим начини да укрепим силните му страни.
преди 5 години бре ... нова иновация. Руски *** да обижда на ***, хахахахаха ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Стояне, ти си много куха руска лейка. Първо нямаш елементарни познания по история - например, разрови се за един глад, който предизвикват англичаните в Индия и ми напиши колко милиони индийци са умрели тогава от глад - после сложи това число до думата "уважение" и се застреляй. Второ, недей да бъркаш създаването на инфраструкура и ред с цел заграбване с добри намерения. Примерно и римляните са строели във великата ти британия градове, бани, пътища и стени и не за да им е хубаво на диваците там, а защото са добивали различни руди. ***, ***, ***. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години железна логика от чугунена глава ... викаш не сме гласували нито в Пазарджик нито в хонконг, следователно е едно и също ! :D :D отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години колкото има избори в Пазарджик, толкова има и в Хонконг. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години като те чета за момент реших че вече има избори в Кинг конг и Китай ! :):) маситъъъп! ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години ...от скоро се върти един виц- ...да те бият на протест в Париж е демократично, а да ядеш бои на протест в Хонконг е насилие! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Боклучарино, англичаните са уважавани където и да са били "колонизатори". Съществува британска общност от над 40 държави в които английската кралица формално или не, се счита за държавен глава. Уважението произтича от факта, че където и да са стъпили англичаните се опитват да въведат закона. Ама то боклучари като теб, защо ли им е законът? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Запомнете ми думите, Хонконг ще погълне Китай. Давид и Голиат. Друг път няма, колкото и да им се иска на комунистите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години тия верно са много нагли. Навремето губернатора на Хонконг беше англичанин назначаван директно от Лондон без никакви избори при 1 % английско население. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Откога Хонконг е американски? Или се намира в задния двор на САЩ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар