Какво ще каже следващият британски финансов министър при встъпването си?

Ако не стане чудо, Филип Хамънд ще бъде уволнен като британски финансов министър следващата седмица за това, което критиците му наричат ​​„негативност“. Очакваният премиер Борис Джонсън иска следващият отговорник за държавната хазна да „върне нашата сила и да ни поставим на пътя към дългосрочния успех“.

Вероятно на брифинга при представянето на новия финансов министър ще бъде казано следното, предполага Крис Джайлс на страниците на Financial Times:

Великобритания е успешна, гъвкава, средна икономика. Безработицата е най-ниската от 1974 г. насам, а делът на работещите във възрастовата група между 16 и 64 години е 76%, което е близо до рекорд. Обединеното кралство е близо до пълна заетост. Инфлацията отговаря точно на целта на правителството за 2% годишен темп. Средните доходи нарастват с най-силния си ръст от 11 години, а увеличаващият се просперитет се споделя. Потреблението расте най-бързо за хората между 20 и 30 години.

Най-хубавото е, че нивото на държавния дълг във Великобритания е спаднало от 10% от националния доход през 2009-2010 г. до едва 1,1% през 2018-1919 г. Строгите икономии от последното десетилетие бяха постигнати при стабилно неравенство и намаляващи темпове на материални лишения.

Новият финансов министър естествено ще трябва да изрази загриженост относно рисковете за сегашната икономическа реалност. Сигурен съм, че ще каже също така, че Великобритания е твърде малка, за да повлияе на глобалните заплахи, пред които е изправена - американско-китайският търговски конфликт, опасностите за околната среда или рисковете от понижаване на инфлацията в глобален план. Вместо това той би трябвало да препоръча да се съсредоточим върху пет вътрешни риска, които биха могли да нарушат икономическата хармония през следващите няколко години.

Първият е истинската загриженост относно финансите на домакинствата. Домакинствата в Обединеното кралство спестяват по-малко от доходите си от тези в други страни, 4,1%, като това съотношение рязко спадна след гласуването за Brexit. Ако домакинствата затегнат коланите си и спестяват толкова от доходите си, колкото и през 2015 г., рецесията ще бъде гарантирана. Новият финансов министър вероятно ще оцени това като риск с голямо въздействие, но ниска вероятност, предвид силата на пазара на труда.

Втората загриженост е загубата на чуждестранно доверие в Обединеното кралство във време, когато то трябва да вземе заеми от чужбина, за да финансира големия дефицит по текущата си сметка, който се движи около 5% от националния доход.

МВФ предупреди тази седмица, че дефицитът е твърде висок, а Английската централна банка (АЦБ) посочи, че зависимостта от притока на чуждестранен капитал „прави Великобритания уязвима при намаляване на апетита на чуждестранните инвеститори към британски активи, което може да доведе до затягане на кредитните условия“. Но властите ще кажат, че всичко е ОК - Великобритания поддържа голям дефицит по текущата си сметка от 20 години без криза.

По същия начин новият финансовия министър ще омаловажи останалите три опасности. Ефективният надзор на АЦБ ще смекчи рисковете от нова финансова криза, а оптимистичната реакция на неотдавнашния спад в цените на жилищата в Лондон показва устойчивост при спад в недвижимостите. Макар застаряването на населението да представлява предизвикателство за публичните финанси, то ще окаже влияние само в следващия парламент.

Бидейки прагматици, а не слепи оптимисти, съм сигурен, че служителите на Министерството на финансите ще признаят, че по-добре от това не може да стане. Истинският икономически проблем на Обединеното кралство е липсата на голям потенциал. При пълна заетост икономиката не може да се разшири много повече чрез привличането на още хора в пазара на труда. Няма признаци за съживяване на растежа на производителността, а несигурността кара бизнеса да се въздържа от инвестиции в бъдещето.

Г-н Джонсън обеща извънреден бюджет, за да гарантира, че икономиката ще се ускори до 31 октомври - крайният срок за напускане на ЕС. Длъжностни лица ще предупреждават, че новият финансов министър не може да направи нищо, което да има бърз ефект. И те ще подчертаят печалната история на стимулиране на икономиката, когато тя вече е в пълна заетост. В края на краищата бумът на Лоусън от 80-те години на ХХ век и бумът на Барбър от 1972-74 г. унищожиха репутацията на двама бивши финансови министри от Консервативната партия.

В края на брифинга ще има една безобидна бележка под линия. Тя просто ще гласи: „Следвайки практиката на АЦБ, всичко по-горе предполага гладък Brexit“.