Защо? Едно от обясненията може да бъде, че услугите стават все по-важни от производството в световната икономика. Друго обяснение може да са технологичните иновации - автоматизацията е понижила разходите в западната промишленост, намалявайки нуждата от изнасяне на производството към места с ниски заплати като Китай.
Според г-н Шин обаче друг ключов, и пренебрегван, фактор са финансите. Компаниите се нуждаят от големи обеми оборотен капитал, за да управляват своите вериги за доставки, като около две трети от него обикновено идват от собствените им ресурси, а другата една трета - от банково и небанково финансиране.
По време на кредитния бум отпреди 2007 г. дружествата лесно намираха оборотен капитал и търговско финансиране. Но оттогава банките затегнаха финансирането. Това отчасти се дължи на факта, че регулациите след кризата направиха по-скъпо за западните банки да предоставят такова финансиране, но също така и защото ресурсът на банките бе засегнат от вредното въздействие на ултра-ниските лихвени проценти и по-плоската крива на доходността.
Валутните колебания също са болезнени. Около 80% от търговското финансиране се осъществява в долари, а търговското фактуриране също се базира на зелената валута. Това означава, че силата на долара има тенденция да влияе върху способността на компаниите в развиващите се пазари да финансират веригите за доставки.
Сега е много малко вероятно това послание за ролята на финансите да привлече вниманието на политиците, камо ли на избирателите. Въпреки това, ако анализът на г-н Шин е правилен (както мисля, че е), той има най-малко три важни последствия.
Първо, той подчертава значението на изучаването на финансовите канали в тандем с „реалните” икономически тенденции, ако искаме да разберем глобалната икономика. Второ, изследването показва, че кредитният балон преди 2007 г. не само доведе до бум в цените на жилищата, но и помогна за създаването на търговски балон, както и на такъв при глобалните вериги за стойност.
Трето, доколкото кредитният балон вече е спукан, изглежда нереалистично да се очаква, че светът скоро ще се върне към глобалния търговски подем, дори ако по някакво чудо САЩ и Китай изведнъж прекратят търговската война. Това не е утешително послание. Но това е новата реалност, към която Г-7 трябва да се приспособи.