IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Инициативата на Пекин „Един пояс, един път” не е планът „Маршал”

Структурата на китайското чуждестранно финансиране има значителни сходства с кредитите на имперските сили през XIX век

14:38 | 03.08.19 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Снимка: Ройтерс

Китай не е само най-големият износител на стоки. Сега той е и най-големият износител на капитали в света. Разбира се, тези два факта са свързани. Китай печели толкова много от това, че е фабриката на света, а разходите на неговите домакинства са толкова ограничени, че трябва да намери някъде, където да пласира разликата. Това е главният дисбаланс, който стои в основата на инициативата „Един пояс, един път“ – големият устрем на Китай към развиващия се свят, пише Михир Шарма за Bloomberg.

Много анализатори - включително висши представители на САЩ - отдавна се притесняват за условията, при които Китай инвестира части от гигантския си капитал. За разлика от традиционното финансиране за развитие, китайските заеми - особено за изграждане на инфраструктура - имат сравнително високи лихви, а активите, които се строят чрез тях, често не печелят достатъчно, за да ги върнат. Основателно е да се тревожим, че някои държави могат да се окажат затънали в дългове, заемайки повече средства от китайците, отколкото биха могли да изплатят.

Китайските власти твърдят, че са разгневени от самата идея, а някои западни изследователи също не са убедени. Може да се каже, че зад кредитната експанзия на Китай стоят объркване и липса на координация, а не зловещ геостратегически замисъл. Други твърдят, че вътрешните императиви на Китай, включително опасенията за изчерпването на валутните резерви, могат да го накарат да забави тази експанзия.

От друга страна, неотдавнашната работа на екип изследователи от Института за световно стопанство в Кил сочи, че може би не сме достатъчно притеснени. Те откриват, че половината от целия външен дълг към китайските държавни банки и институции е „скрит” от обичайните бази данни. Следователно „нивото на дълга и тежестта на обслужването му в две дузини развиващи се страни са много по-високи, отколкото се смяташе преди.”

Представете си, че Китай финансира път или електроцентрала в африканска или азиатска страна. Китайските компании, които реално изпълняват проекта, са крайните получатели на заема. Вместо да изпрати парите до въпросната страна, след което местното правителство да плати на китайската компания, банката може просто да извърши прехвърлянето по сметката на компанията в Китай. Получената трансакция няма да се появи в официалните международни данни или дори в националните сметки. Но кредитополучателят в крайна сметка ще трябва да изплати лихвите и главницата.

Притеснително е, както твърдят изследователите от Кил, че тези заеми обикновено са обезпечени с държавни приходи или такива от продажба на суровини, като техните условия рядко се оповестяват публично. Дали заемите се насочват най-вече към страни, които следват, или впоследствие възприемат, китайската политика? Проучването не казва, но има доказателства, че китайската програма за развитие е тясно свързана с политическата подкрепа за страната в ООН.

Последна актуализация: 11:01 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

Финанси виж още