Аргументите за разумна глобализация остават силни

Глобализмът, широко дефиниран, е неизбежен. Но той също създава предизвикателства.

Първото е, че човешките същества се организират политически в рамките на държавите. Тези държави функционират, защото създават идентичност и лоялност, които са необходими, за да могат държавите, особено демократичните, да функционират успешно. Глобалното сътрудничество зависи и от действията на ефективни, а оттук и легитимни държави. От това следва, че политиките трябва да бъдат преценявани и по отношение на тяхната вътрешна легитимност. В някои случаи - имиграцията е сред най-важните - балансът бе загубен. Контролът върху това кой живее в дадена страна е основен аспект на суверенитета. Глобализмът не означава свят без граници. Това би било неприложимо: без граници няма да има държави. Без държави няма да има ред, вътрешен или глобален.

Вторият набор от предизвикателства е управлението на връзката между глобалното и националното. Опитът показва, че отидохме ​​твърде далеч в някои области и направихме твърде малко в други. В икономиката, глобализацията на финансите може да се каже, че отиде твърде далеч. Някои смятат, че международната търговия също е отишла твърде далеч. Но едно щателно проучване на Елханан Хелпман от Харвардския университет в „Глобализацията и неравенството” показва, че това не е така. Либералната търговия не е доминиращ източник на нарастващо неравенство в страните. Междувременно, областите, в които глобалното сътрудничество не е стигнало достатъчно далеч, включват данъчното облагане на бизнеса и околната среда.

Последното и може би най-важното от всички предизвикателства се състои в обуздаването на естествената човешка тенденция да се търсят изкупителни жертви сред чужденците за неуспехи на вътрешната политика и разцепления между вътрешните интереси. Ако търговията не е доминиращият източник на нарастващо неравенство, тогава кой е? Технологията е един възможен отговор. Промяната в нормите на корпоративното управление e друг. Но справянето с тях е много по-трудно, отколкото обвиняването на имигрантите или вноса. Нещо повече, много несгоди нямат нищо общо с глобалното. Зависимостта на американците от здравното осигуряване, свързано с работното място, е огромен източник на несигурност и безпокойство. Това очевидно няма нищо общо с търговията. Обвиняването на чужденците за несгодите може да бъде успешна тактика за отклоняване на вниманието. Тя обаче е и много разрушителна.

Трябва да мислим и да действаме глобално. Нямаме алтернатива. Това не е същото като подкрепата за глобалната ненамеса в икономиката. Става въпрос за защита на кооперативния глобализъм. Такъв глобализъм почива върху легитимните държави. Никой не се съмнява в това. Но законните държави не трябва да бъдат ксенофобски насилници. Напротив, те могат и трябва да постигнат баланс между претенциите и притесненията на местното, националното, регионалното и глобалното. Това е трудно. По-лесно е, за всичко, което се обърква, да се обвиняват коварните чужденци и техните „глобалистки“ поддръжници. Това е ефективен политически боен вик, защото човешките същества са толкова племенни. Той обаче е потенциално катастрофален.