Има пряка връзка между неравенството в полза на горния 1% и иновациите

Това не означава, че няма място за публична политика. Точно обратното. Агион също така показа как не всички се чувстват добре в земята на иновациите. Темпът на растеж на общата факторна производителност - мярка за ефективност - рязко се повиши през десетте години след 1996 г., но след това намаля. По-специално, ръстът на производителността сред технологичните компании и фирмите, които са най-големите потребители на технологии, изглежда е достигнал своя връх, съответно в средата на 90-те и в средата на първото десетилетие на XXI век, като впоследствие е спаднал.

Междувременно, както показаха учените Ян де Лоекер и Ян Екхаут, компаниите стават все по-способни да начисляват надценки над разходите си. Вчерашните новатори се радват на безметежно и печелившо ежедневие, което може да се дължи на бариерите за влизане, които самите те издигнаха.

Докато мнозина левичари копнеят за по-високи данъци, за да намалят дела на горния 1% в доходите и богатството, всъщност не е ясно, че те са ефективен инструмент. Агион разглежда данъчните реформи, въведени от френския президент Франсоа Оланд през 2012 г., включително 75% данък върху печалбите над 1 милион евро. Той установява, че реформите са накарали повече от ултрабогатите да напуснат Франция, но подобряването на социалната мобилност - измерено с броя на хората, които са се придвижили нагоре в скалата на доходите на долните 95% между 2011 и 2015 г. – е било изключително ограничено (въпреки че е твърде рано да се правят крайни заключения).

Така че, ако искаме да насърчим изблиците на иновации, които действително подкрепят истинската възходяща мобилност, справянето с квазимонополните практики на най-големите компании може да бъде по-добро използване на политическата енергия. От години Amazon, Facebook, Google и подобните им са обект на сравнително малко антитръстови проверки. Това може би се променя: Европейският съюз глоби три пъти Google за общо около 8,2 милиарда евро (9,3 милиарда долара) за злоупотреба с господстващото си положение. Съществуват също признаци, че американските антитръстови органи най-накрая осъзнават този проблем.

Разбира се, привържениците на по-високите данъци върху богатството и доходите вярват, че могат да насърчат конкуренцията и социалната мобилност. Те смятат, че ако се финансират подобрения в образованието, това може да помогне на бедните днес да станат шампиони на утрешния ден. Но опитът на Франция през 2012 г. поставя въпроси за това колко могат да бъдат вдигнати данъците преди богатите хора да се преместят в чужбина. В САЩ има гласовит дебат за това колко всъщност ще донесе данъкът върху богатството на Уорън.

Възходът на леви политици като Уорън и британеца Джеръми Корбин предполага глад сред по-младите избиратели за много по-голямо преразпределение на доходите. Макар че по-високото данъчно облагане може да направи света по-справедлив, има малко доказателства, че това ще увеличи иновациите в икономиката или ще ускори нейния растеж. Стабилното налагане на конкуренцията е по-добър отговор.